30 декември, 2009

My 2oo9 =]

January - falling in love with the fairytale.

February - too late to go back

March - you need to get to know me to love me


April - so close, and yet far away

May - lost inspiration


June - let me let you go

July - stop giving up on me. ' cuz you have all of me and it's too late to get it back. illusion-addict diaries.

August - running in circles and trying to get him out of my heart.


September - the sky must be falling down on me, but i still believe, because of you.

October - fairytales never worked for me. and i miss him so much.

November - it's finally over, but we are still there for each other, because that's what real friendship is.


December - afraid to fall, but falling all the same. truth is I'd rather be friends, but people have this annoying habit to talk about someone behind their back, so that friendship thing somehow ended up before it started.

After all this, I'm still me. Just a stranger, natural disaster, Somebody's angel...


Понякога думите ни предават. Понякога онзи, на когото най-много държим се оказва един от предалите ни приятели. Понякога човекът, на когото сме дали сърцето си ни го връща, подарявайки приятелството си. Понякога си струва да се втурнеш с глава напред право към неизвестното, просто заради тръпката. Понякога мълчанието говори само за себе си...

Дано всичко лошо остане в 2009, а хубавите моменти завинаги в сърцата ни. Пожелавам Ви най-великата 2010, много усмивки, поводи за веселие и искрени приятели, с които да споделяте всеки миг!

09 декември, 2009

Неизживян спомен

Затворих очи и когато отново ги отворих звуците около мен ги нямаше. Премрежих поглед, защото почувствах вятъра да духа в лицето ми. Полъхът му бе леко хладен, каращ ме да настръхна. Вървях, но нямах никаква представа накъде. Внезапно около мен се появиха сгради, улици, лица, които не разпознавах. Огледах се и бях на познато, но в същото време ново място. Продължих да вървя, забавяйки леко крачка, като се стараех да не се заглеждам прекалено много в хората, с които се разминавах. След миг отново бях сама. Спрях, за да се огледам и сякаш виждах как всичко се движи в забавен ход. Сякаш се намирах в онези странни филми, където се случват подобни неописуеми неща на героите.
Едва тогава го видях. Сиво горнище, черни дънки, безизразен поглед. Вървеше право срещу мен. Несъзнателно и аз тръгнах към него, опитвайки се да разгадая сериозните черти на лицето му и какво се крие зад тях, но както всеки път неуспешно. Стъпка, две... Бе толкова близо, че усетих ароматът на парфюма му около себе си. Погледите ни бяха сякаш свързани с нещо и не можех да спра да го гледам. И той просто отмина...
За част от секундата всички звуци отново се върнаха. Времето ме изпреварваше и сега се движеше толкова бързо, че нямах дори секунда да се обърна и да извикам името му. Продължих напред без да се обръщам и след само няколко крачки следваше завой. Последвах пътя и след миг се озовах на същото място, от което тръгвах. Едва тогава видях как той се приближава към мен с онази потайна усмивка на лицето си. Без въпроси или отговори, без имена, без думи... Приближи се и отново усетих как времето спира. Кълна се, всичко сякаш бе замръзнало. Вдигна ръка и погали лицето ми, а след това вплете пръсти в тъмните ми коси. През цялото време погледът му държеше моя, докато не усетих топлият му сладък дъх. Затворих очи и почувствах устните му върху моите - нежен и чувствен, но дързък в движенията си...Когато най-сетне отворих очи всичко бе свършило. Бях сама в тъмната стая. Полунощ отдавна бе минало, а вятърът продължаваше да гали клоните на дърветата. Затворих очи още няколко пъти, но той си беше отишъл, точно както се бе появил. Като неизживян спомен, който щеше да ми напомня колко много неща можех да виждам със затворени очи.

04 декември, 2009

Разминаване

Притаих дъх в очакване. С бавни стъпки той пристъпи напред и седна в светлината на прожекторите, приковавайки вниманието изцяло върху себе си. Заговори с привидно спокоен глас, съсредоточен, опитвайки да скрие притеснението си. Говореше бързо, пленително, подтиквайки те да слушаш всеки звук, всяка дума, всеки поет дъх...
Тъмните му очи невиждащо поглеждаха в едната или другата посока, сякаш търсеше нещо, а блясъкът в тях бе толкова нежен и все пак изпълнен с решителност. Всяка частица от лицето му бе сериозна, освен тъмните замечтани очи, в които виждах цялата страст, с която бяха изпълнени думите му.
За един кратък миг всяко чувство напусна съзнанието ми, а секунда след това хаос от емоции премина през цялото ми тяло. Бе насочил поглед към мен и за един миг пожелах да повярвам, че наистина ме вижда. В онези няколко секунди желаех с цялата си същност светът да замръзне и да останат само думите му, очите, страстта...
Докато изпивах жадно думите и жестовете му, изгубила всякаква представа за света около себе си, вече знаех всичко. Ролята толкова му отиваше, че понякога се съмнявах дали наистина играе или изрича своите собствени мисли. И може би бе точно така.

Гласът му заглъхна и магията изчезна точно както се бе появила. Нямаше смисъл да спре зад завесите и да каже каквото и да било. Просто разминаване и всичко свършва. Мракът отново се спуска над залата, където всички са еднакви и думите изгубват значание.