30 декември, 2010

Края на 2010

Имам доста за казване, а все не ми остават времето и думите. Мислех си... Забелязва се едно определено повторение в случките, като се върна преди около 5 години назад. Повече от това не помня чак толкова добре, а не ми се търси по дневници и така нататък.

Та, схемата на повторение е следната:
2006 - адското влюбване, супер хубавите спомени, края на едно лято, а и не само на него. 2007 - Марти беше в ада както и да го погледнете, а сърцето й беше разбито, прегазено, удряно и захвърлено. 2008 - спокойствие и мир. Спомени от миналото, твърде далеч, за да навредят на настоящето. 2009 - отново адското влюбване, което отказваше да ме остави и невероятните спомени. 2010 - Марти на посещение в ада. Приятелства, предателства, един куп глупости за нея, разбити сърца и драми.
Забелязвате приликите, нали? Не си въобразявам. Повтарят се доста неща, само хората и времето са различни.

Сега да обърна специално внимание на 2010, което вече е към своя хубав край.
~Януари - Изгубила съм си ума, а той няма никаква представа, че е заради него. Опитвам се да се занимава с хип-хоп танци, но не й се отдава особено. Някои хора оставят следи върху моя малък свят, а други ги заличават завинаги.
"Времето някак вече не е спряло, а започва да се движи толкова бързо, че започвам да изгубвам представа къде съм. Пожелавам си... Продължавам да нося песента в сърцето си... Започвам малко по малко да подреждам хаоса в себе си, за да има после какво да разхвърлиш... " - Хаотично с обич (03.01.2010)

"И защото само за теб има значение дали съм тук или там. " - Вярвам (08.01.2010)
"For an instant, the moment taken for the songs to swich from one to another, I hear you say my name and I no longer see the steps... no pulse... just you, me and the music... till i wake up..." - Pulse (15.01.2010)
"Върви към утрешния ден и запомни - щастлив е не този, който оставя следи, а онзи, който ще ги запълни и ще открие красотата в хаоса." - За стъпките и спомените" (18.01.2010)
~forget all the reasons why something might not work, all you need is one reason why it will!

~Февруари - Просветна ми какво е трябвало да сторя и какво не. Да бях побягнала щеше да е по-лесно, но исках да се боря, а дори нямаше за какво.
"Последвай ме. Няма да променя света ти с думите си. Те толкова често ме предават, че се чудя защо още имам толкова силна нужда от тях. ... Може би не мога да променя света ти. Та аз дори не мога своя да променя. Мога единствено да бъда себе си... и да обичам." - Повярвай ми (14.02.2010)

"-Искаш ли да рисуваме с пръсти по небето? - запита малката след дълго мълчание.
-Какво ще рисуваме по него? - зачуди се момчето.

-Мечти. - простичко отвърна малката. ...-Ако наистина някой ден променя света, то ще е заради теб. Защото ме научи да мечтая и да вярвам в мечтите си. Рисуваните по небето картинки са нищо, ако някой не повярва в тях. - каза малката, гледайки го в очите." - Тъмен ангел (21.02.2010)
"My life has been a mess for the last couple of months. It's usually a mess, but it was worse. You know, the usual stuff, boys, girlfriends, school, parents... and lots of expectations. Duh, seriously, am I that easy to give up on?" - well... (24.02.2010)
"Някак си в последно време всичко подминава очакванията ми и то повечето пъти в положителна посока. Точно така от едно парти до полунощ, се случи така, че се прибрах към 8 сутринта." - 8.0
0 a.m. (28.02.2010)
"Някак си онова, което правя най-добре е това да преобръшам света си наопаки и да го превръщам в хаос винаги заради някой друг. Всъщност за когото и да е, освен за себе си. ... Защото нечий свят не се променя заради мен, а аз винаги променям своя заради глупави децки мечти, тъмни ангели и разни чудеса. А смисъл почти винаги няма, затова сега ще променям себе си, за да не ме промениш отново ти." - Upside down (28.02.2010)

Well, big problem, because you took the next step all by yourself, and you played the whole thing out in your head, and you decided to bail before even giving it a shot. ;]
'I know I'm made of mistakes, disappointments, and failures. But, I promise you there's a part of me worth keeping.'

~Март - Липсваше ми всичко хубаво и мило от предишната година, защото май тогава за последно се чувствах щастлива. А те продължаваха да превръщат света ми в ад.
"Нека започнем отначало. Здравей. Как се казваш? Каква е твоята история? Аз ли? Аз нямам история. Аз съм просто едно изгубено хлапе, което гледа към звездите и търси слънцето. ... Ако не е достатъчно, то върви си и помни, че вероятно пак ще се срещнем някога и този път може би ще бъде различно. Винаги е." - Да започнем отначало (03.03.2010)
"Какво би се случило, ако просто за момент допуснем, че наистина бях говорила с теб и ти бях казала всичко - че нейните думи са лъжа и искам да сме си само приятели, или ако ти бях признала всичко. Дали е имало смисъл да казвам каквото и да било, след като ти така и не попита дали всичко онова е вярно? ... Обещах да бъда достатъчно добра." - От другата страна на огледалото (06.03.2010)
"Продължавам да се боря и да преоткривам смисъла в доста неща, както и да виждам за колко много неща съм грешала. Дано поне тези грешки ме научат на нещо." - Все още вярвам (15.03.2010)
I wonder what you sound like, when you’re not wearing words. I wonder what we have, when we’re not pretending.
never promise - just hope (dark angel)


~Април - Запознах се с някой спецален и то съвсем случайно. Адските спомени и песента, усмивките - всичко. Жалко, че беше за толкова кратко. Освен това най-сетне посетих Варна и си прекарахме незабравимо.
"За тези четири месеца разбрах, че мога да се справя с почти всичко - изгубени приятелства, разбити сърца, разочарования, предателства. Дори сега бих могла да се засмея на това колко пъти мислех, че света ще падне отгоре ми и че въздухът не ми достига и ще се разпадна на парченца. Напротив, все още съм си тук и се усмихвам. И най-важното - мога да се справя с всичко и не се страхувам да се втурна с глава напред към неизвестното.... Не ми е нужно някой да ме спасява или да градим замък от мечти..." - Щастлива (09.04.2010)
"Признавам си, това ми е мечта - да напиша книга. Но не каква да е, а такава, в която всеки ще открива по нещичко за себе си в думите ми" - Мечти и мечтатели (13.04.2010)

"friends for life. Това значи, че дори да си на край света пак ще намеря начин да те накарам да се усмихнеш и никога няма да те забравя, зашото промени живота ми и следите ще си останат непокътнати върху моя малък свят. ... Убедена съм, че ако той не бе дошъл точно в този ден отново щях да се замисля какво изобщо правя на тези ми тренировки. Те са част от ироничното в ежедневието ми. И все пак се чувствам вдъхновена от случилото се." - Inspired (19.04.2010)
"Искам да шепна, да крещя, да пиша, да изтанцувам, да ти кажа... Толкова много неща, че не зная как изобщо в ума ми има място за още. Светът ми се преобърна с главата надолу (или нагоре, не съм сигурна), отново.... А искам толкова силно да не трябва да си тръгваш. Познавам те едва от два дни, а ще ми липсваш адски много. И чувствам, че съм те познавала цял живот.
И може би отново съм глупава да пиша подобни неща, но цял ден се опитвам да запазя всяка... ~ Камен Воденичаров - Не съм избягал" - Someone special (21.04.2010)
"Но щастливият край отдавна се е изтрил от моите страници... Не може ли поне веднъж да имам какъвто и да било шанс и да знам, че ако се приваля ще е единствено и само заради това, което аз съм сторила. А не заради някакви глупави километри или несъществуващи обещания." - Истинско... поне този път (23.04.2010)
If you could hear me, I would say that our finger prints don't fade from the lives we've touched. ~ Tyler, Remember me
In a perfect world, right?

~Май - Вдъхновение и само вдъхновение, както за Тъмен ангел, така и за Късче от рая. И ми липсват толкова много неща, които правехме преди.
"Нищо не е същото, знаеш ли. Дори погледът, с който понякога ме гледаш. Няма ги усмивките и оживените разговори за това колко далеч можем да достигнем в мечтите си. Сега има само мълчание и празни погледи. А ми липсват разговорите и шегите и часовете по немс
ки. Липсва ми прибирането, когато вече е тъмно и няма никой друг освен двете хлапета, които за пореден път чертаят мечти с пръсти по небето..." - Memories (02.05.2010)
"Влюбих се във Варна. Толкова е красива, дори когато е ветровита и студена. Толкова много спомени за толкова кратко време не помня от кога не съм имала. И са наистина специални. Точно като приказка. ... И съм убедена, че ако може да върна времето назад и да променя нещо, единственото, което щях да направя различно е това, че щях да се боря по-силно за теб... за нас." - Варна (03.05.2010)

"По дяволите... Знаеш ли, нито една приказка не ми се струва достатъчно хубава без теб в нея. И сякаш наистина тази учебна година беше по-хубава, само защото започна с теб и нашето си лилаво и бяло. И както обещах сама на себе си, а и пак ще го спазвам - ще бъда достатъчно добра. Все пак нали някой ден ще трябва да се подпиша върху моята собствена книга и да ти я подаря. И както веднъж бях казала - може би някой ден..." - Може би някой ден (10.05.2010)
"Искам си приказката и затова ще си я напиша сама! Стискайте
ми палци и бъдете част от нея." - Вдъхновена (24.05.2010)
"And then I imagine what it would be like - you, me, watching the stars and I realise that I could do that like all the time and it won't be enough. And don't get it the wrong way, I'm not in love. Not yet anyway." - You make me smile, please stay for a while now (26.05.2010)
"Даниел: Опитай се да запомниш каквото казах.
Лусинда: Коя част?

Даниел: Колкото можеш повече - но главно, че те обичам."
- Паднали ангели (29.05.2010)
Sometimes I think that we waste our words. And we waste our moments. And we don't take the time to say the things that are in our hearts when we have the chance.-One Tree Hill

~Юни - Исках нещо да се случи. Търсех си вдъхновение и го открих, поне за малко. Поставях в кутии спомените и започвах наново.
"Та, аз съм си просто аз. Доказа го днес. Не променям света ти. Просто си губиш времето с мен и това е. А аз искам да е нещо повече от губене на време. Мина ли ти през ума? ... И защо, п
о дяволите, всичко започва с такива шеги за "ти и аз и звездите"? " - ~ no hero in her sky... lq lq - (01.06.2010)
"Не трябва да си пожелаваме желания на падащите звезди, а на все още светещите." - Ти и аз... и звездите (03.06.2010)

"Искам да запомня това лято. Не зная с какво все още, но искам да е незабравимо. Защото винаги е лято, когато напълно се изгубвам в нещо или някого и някак за разнообразие искам да не се изгубя този път. И докато лежа на пясъка и се взирам в безкрайното синьо море, искам умът ми да е изпълнен само с мечти и приказни герои, а не с това какво
е можело да бъде. Да, признавам, че сгреших за много неща. И тази година толкова много неща се промениха. Не искам да я запомня с това как живота ми е бил променен, а с това, че аз сама съм го променила и то към по-добро."- намерено из черновите (04.06.2010)
"Tyler: Whatever you do in life will be insignificant, but it's very important that you do it. Because nobody else will. Like when someone comes into your life and half of you says you're nowhere near ready, but the other half says: make her yours forever." - Remember me <3> "- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.
- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той..." - Какво е да обичаш? (12.06.2010)
" -Било е само сън. – промълвих тъжно, докато се измъквах от леглото си. Едва тогава усетих, че има нещо омотано около ръката ми и се усмихнах, защото то бе медальонът на Тристан." - При пълнолуние (15.06.2010)
"I keep trying so hard to believe in love, but it just won't believe in me.... Понякога това да има някой до теб просто за момента е хубаво, но също е лъжа. И признавам, че понякога съм съгласна да се примиря с тази лъжа, но не и днес. " - Истина... Лъжа... Мечти (21.06.2010)
"Не искам да играя. Искам да оставям следи, да пиша истински неща, в които другите да намират смисъл и да повярвам в теб, както никога не съм вярвала досега. И явно всичко онова, че "оставяме следи у хората, чиито животи сме докоснали" наистина са просто глупава поезия." - Вече не е игра (21.06.2010)

"И да, частица от мен може би е някъде там... изгубена, но не къде да е, а при него. Именно затова не мисля, че някога бих забравила всички тези мигове, в които е бил тук до мен. Защото вярваше в мен, караше ме да се усмихвам, когато ми идваше да плача и имаше значение колко далеч съм, просто защото бях аз, а не някой друг. ... Време е да оставиш назад миналото, за да направиш място на бъдещето. " - Липсваш... по хубав начин (22.06.2010)
"
~ My heard has an Off button. And it's not gonna be On for you." - Off, instead of On (24.06.2010) " Затова, моля те, каквото и да правиш, не се променяй и не забравяй, че там някъде на стотици километри едно дете още вярва в теб и в замъка от мечти." - Имам нужда да вярвам (30.06.2010)
~ The bad guys lie to get in your bed and the good guys lie to get in your heart.
A wise girl kisses but doesn't love, listens but doesn't believe and leaves before she is left.~~ Marilyn Monroe
The clouds I can handle, but I can't fight with an Eclipse. ~ Jacob Black, Eclipse <3>
~Юли - Спомних си любимата си приказка. Онази, която се случи и остави трайни спомени в мен от едно лято. Бях на море и адски се забавлявах, а и напредвах с Късче от рая.
"И все пак все още не познавах чувството от това, да го обичам. Затова нямах правото да посягам с ръчички към сърцето му. Защото той щеше доброволно да ми го даде, а не бях сигурна дали ще до опазя от самата себе си." - из черновит
е (05.07.2010)
"
So just because I finally got over you, doesn't mean there aren't days it all comes rushing back. ... And sometimes I live for those days when I believe again. That's what we get, right? Just moments when we remember it all and it takes our breath away." - Makes me happy (13.07.2010)
"And btw, I am one in a million, because as stupid as it seems I do believe that there are angels and demons out there. And vampires and scary monsters and fairies. And I have my own dark angel to keep an eye over me. I gotta be lucky." - Imagination is my drug (14.07.2010)
"Далеч от очите, далеч от сърцето. Усещам онова натрапчиво чувство, че съдбата ме е изиграла и ми се иска да можех да й го върна. Защото ме научи да обичам и онова лято завинаги ще си остане в сърцето ми, заедно с теб." - Because I loved you (18.07.2010)
"Тази нощ погледни нагоре към небето и търси за мене падаща звезда. Пожелай ми да обичам, както обичах теб... И бих могла да стоя тук и да повтарям като глупачка, че съм те обичала, но каква полза, след като е в минало време." - Пожелай ми (21.07.2010)
"И все пак как е възможно да ме познаваш по-добре от самата мен? Разбира се, че ме познаваш. Иначе ня
маше да ме обичаш така истински, нали? ..."Цитирам Шекспир, припомням си забравени спомени и явно си любимата ми грешка, тъй като бих желала да повтарям тази грешка още хиляди пъти. ...Тогава защо не мога да си избия от главата мисълта, че може би дълбоко в себе си изпитваш същото?" - What you sound like (22.07.2010)
"А дали ти си същото момичe... Дали все още си ти или вече си друга?" - Used to be (23.07.2010)

"Споменах ли, че обичам Бургас. Втора седмица съм тук и далеч от всички неща, които биха могли да ме разсейват, мога спокойно да пиша и да и
змислям всеки един детайл, всяка една реплика... Чувството е несравнимо!" - Размишления (27.07.2010)
"Оne day you're gonna want that girl: the girl that wasn't perfect but tried to be perfect for you." - Just sayin (31.07.2010)
My heart tells me he is home... but my mind tells me to leave town. That's why we make wishes on shooting stars - because we want a moment to last forever. There is no such thing as forgive and forget. People make mistakes and they may forgive, but they never forget, because that's how we learn to never ever do that mistake again.
And though Cinderella and her prince did live happily ev
er after, the point, gentleman, is that they lived. ~ Ever After<3
"Всичко в нея крещеше, че трябва да избяга, но нещо й подсказваше, че едва ли има по-добро скривалище от това да бъде тук с него." ~Piece of Heaven

~Август - Предимно писах за него и по-малко за себе си. Обърна света ми наопаки за пореден път с онова "Липсваш ми" и остави поредната следа, която да ми напомня колко много го обичах.
"
Напиши името ми в пясъка до своето, за да помни морето, че сме оставили следа. ...Но си ми любимата грешка, забрави ли? Всеки път се връщам към теб, за да си спомня защо всъщност те наричам грешка и се убеждавам, че съм била права." - Ако можеше и вечно да е лято... (04.08.2010)
"По дяволите! Една от причините да ме е страх да напиша дадено нещо е именно мисълта, че после някой може по същия начин да се чувства безсилен и да наблюдава съдбата на любимия си герой през моите очи, виждайки че не е редно да се случва именно това, което аз съм решила." - Любимата ми мания (05.08.2010
)
"I miss you too, but it doesn't change anything, does it. So why are you saying this? ... Това лято си е моето. Само за мен и за моето писане. За моите Алиенора, Нейтън и Ейдън. А не за теб, мен, звездите и как й беше името." - Confused (11.08.2010)
"Знаеш ли, че веднъж си бях пожелала именно теб на падаща звезда? Тогава използвах по-различни думи, но исках нашата история да е вечна. ... И както винаги, ще бъда незабравимата, когато всичко е свършило. И ще ти липсвам, когато вече имаш нея. Това се е превърнало в песента на живота ми. ... Обичам да ме объркваш, макар да мразя да се чувствам объркана. И обичам да ме караш да се усмихвам, без дори да го осъзнаваш. И може би още те обичам... Колкото и глупаво да звучи." - Може би... (11.08.2010)
"I spent the night watching the meteor shower and making stupid wishes on shooting stars. And I wished for you. Because I would do it again. All of it. You, me, us..." - Draw a line (13.08.2010)
"Време е за нещо ново. Или за ново начало, не съм решила още как точно ще му викам." - Time to crash into the sun (13.08.2010)

"Сега е момента да си пожелавам глупави желания на падащи звезди, да мечтая за приказки и да обещавам неизпълними желания към самата себе си. Защото света е мой..." - Happy, optimistic... me (18.08.2010)
" it's not about them anymore - the people who left and broke you. It's about you and you only." - Don't ever give up (24.08.2010)
"And I wanto to tell him that I'm here if he needs me, but I can't actually be there, because it's not my place anymore. ... And I'm glad I ever let myself love him, because he is kinda amazing, special, and breath-taking sometimes, even though he doesn't think so" - Fast-slow moment (25.08.2010)
"And no matter how I feel you shouldn't hesitate and you should make her h
appy. Because I get that moving on sucks and sometimes even I wish things were different, but to be fair, most of the time I'm happy things are just like that." - Know that... (25.08.2010)
"My heart tells me he is home... but my mind tells me to leave town. " - Excited (29.08.2010) "Dear heart, I'd like to ask you not to fall in love again anytime soon." - About the summer (31.08.2010)
Where have you been my whole life, and why didn't you stay there? it's like saying "Trust me, I'm a liar."
'Everybody has to figure out who day are eventually.' ~Felicity I'm just a step away.. I'm just a breath away.. and it's so not close enough, but it's okay. 'If you could hear me, I'd say that wasting your time with me... It's just not worth it.' Someday your prince charming will come. Mine just took a wrong turn, got lost, and is too stubborn to ask for directions. I gotta be lucky! ^^

~Септември - Той се върна, а аз се изгубих. Поне вдъхновението го имаше.
"The worst thing in the world is thinkin' that you had a chance, when you actually never had one." -
It sucks (01.09.2010)

"Вече е време да се събудя, макар това да я любимият ми сън, в който усещам парфюма ти по кожата си. Време е да се събудя." - Idiotic me (03.09.2010)
"And I still... You know, believe in us, in what we had and in what we can have right now. As stupid as it seems, I'm still here waiting for you to realise I'll always be there for you... And damn it, I don't want him to leave ever again. Same old story, different summer, I guess." - And I wish it was enough (04.09.2010)

"Липсвам ли ти, докато търсиш себе си? ... Знаеш ли, че си имам цвете, което никога не увяхва. ...То ще ми напомня на лятото, когато ми липсва. И може би дори на теб." - Flip-flap theory (04.09.2010)
"Хубаво е да знам, че някъде там има някой като теб. Както сам каза, даваш ми надежда. И вярваш в любовта, макар и двамата да знаем колко може да боли.Винаги ще си те пожелавам, защото без каквито и да било факти зная, че щяхме да си получим приказката, стига да не беше свършило лятото. А то винаги това прави - отстъпва мястото си на есента в най-неподходящия момент и си оставаме със спомените, съобщенията и аромата на парфюм.... Обичам... да те обичам!" - Truth (06.09.2010)
"Късно е. Времето не ще ни чака вече. Отминават бавно последните мигове, в които съм твоя, а ти - мой. ... Само секунда след това мигът е изчезнал, а с него и всичко онова, което е можело да бъде." - Закъснявам... (10.09.2010)

"Обещах коледнен подарък на моето Муши и възнамерявам да си изпълня обещанието. - Коледния подарък е готовата ми книга." - Среднощни размишления (13.09.2010)
"Убедена съм, че ще е адската година в добрия смисъл на думата. По-малко драма, повече забавления и обикновените лиготии. Нямам търпение! И няма да се примиря за нищо по-малко от най-доброто този път. ... Любимо мое лято, обичам те! Идвай по-често и не си отивай никога. Спомените, които ми носиш всеки път оставят без дъх, миговете оставят следи, а хората се запечатват в сърцето ми. И ще ми липсваш!" - Любимо мое лято (14.09.2010)
"And it's 4 a.m. It always is. I'm this close to seeing the sunrise and I can almost feel the rays of light on my face, but... it's still dark. And it's still 4 after midnight. I'm awake after a dream and I keep wondering if it will ever be the same again, already knowing the answer. It's not the same, 'cuz we're not the same." - 4 a.m. (15.09.2010)
"I've got my writing and all the other things that simply make my day perfect, so no, I don't want to be disappointed anymore. And that's all you do. Say something out of the blue and give me one hell of a reason to remember you, till you come back again. But I'm tired of this stupid little game of ours." - So over (17.09.2010)
"Трябва да призная, че не беше част от моята книга... Но ако я отвориш сега, ще видиш, че ти си началото и краят на всяка глава."
- Still true (19.09.2010)
"Maybe we all have stories what we'll never gonna tell anyone about, but those are the stories that probably mean the world to us, and they changed our lives, you know." - из черновите (24.09.2010)
"I'm just barely touching you and that does not take my breath away, but suddenly there's nothing I want more than to lose myself within you.
" - Just let me love ya (28.09.2010)
"
write me something and i'll tell you who you are. tell me whatever you want and i'll believe it. but i don't want to hear the things you tell everyone. i wanna hear the things you are afraid to say. and don't worry - i never said i was a saint either." - You can tell me anything (28.09.2010)
"Все пак, ако някой наистина е държал на теб, не би те забравил, нито би избрал някой друг пред теб. ...И е адски жалко... Да имаш снимки с непознати. Поне на снимките изглежда така, сякаш сме били само ние срещу света." - I'm sorry, do I know you? (29.09.2010)
I'm screamin'I love you so, but my thoughts you can't decode.
In every girls life, there's a boy she'll never forget and a summer where it all began.
The thing I like about taking photos is that no matter when y
ou look at it, the person you knew is still there, even if he's not the same anymore.
If you are going to love me, love me deeply. If you break my heart, then break it all.
We make our own fairytales. ~ Serena

I feel like me, and I feel like yours.
It’s not about who you’ve been with, it’s about who you end up with. Sometimes, the heart doesn’t know what it wants until it finds what it wants.
страхувам се, че звездите ще изгорят. страхувам се, че слънцето ще избяга. страхувам се, че истината може да е лъжа. дори понякога се
страхувам да обичам.
Don't get mad when a girl cares too much. Worry when she starts to not give a crap. ;)
if you have a one in a million girl, don't ever let her get away because the next one in a million girl, is a million girls away.
Sometimes when you get hurt, life just shows you there are things worth opening your heart for. So I dare you, break another little piece of my heart now, darling.
"I'm just barely touching you and that does not take my breath away, but suddenly there's nothing I want more than to lose myself within you." T.M.
Няма никога сърцето ми да позволи да загубя в теб и друга част от себе си...

~Октомври - Не ми достига времето за нищичко, особено за писане. Едва сега осъзнавам колко съм се повредила и започвам да се съмнявам, че някога отново ще съм цяла. И в него и миналото търся мъничко надежда. Глупаво, нали?
"
And yes, I do wanna care about him, the way he cares about me, but a part of me believes that it's better if I don't. Because I'm already broken, but he's not." - Oh well... (03.10.2010)
"От известно време насам се чудех какво ли бих казала, ако можех да напиша писмо до самата себе си преди пет години. Ето какво бих написала: Забрави за приказките. Никога не се предавай. Пази сърцето си за някой, който си струва и ако небето заплаши да падне върху теб, просто продължавай да дишаш и всичко ще бъде наред. " - Letters to me? (06.10.2010)
"Все още никаква идея нямам къде ще бъда и какво ще правя..." - Знаци (10.10.2010)

"what if I'm too broken already to be loved?" - Damaged by heart (12.10.2010)

"But the thing is, you never know what will happen, so you just gotta give it a try and if it doesn't work, then try something else. Because if you don't, all you get is your regrets of never trying and the question 'what if' to fill the silence." - My own drug (13.10.2010)
"I know you don't care, you never did, b
ut I cared for you and me both, so..." - Late night (20.10.2010)
"Литературата, и особено поезията би трябвало да те накара да почувстваш онова, което поетът е изпитал, докато е писал всяка дума. Да я усетиш не със ума, а със сърцето си и да се замислиш, че може би знаеш какво точно е чувствал и какво го е накарало да напише именно това. Трябва да те докосне." - Искам да си открадна време (20.10.2010)

"По дяволите, хареса ми да съм лоша! Странното е, че все едно през цялото това време все едно се бях скрила. Интересуваше ме дали ще нараня някого, дали ще го засегна... А на
тях им е все едно. Не на всички, но на повечето. На него включително." - I can do worse, so be careful ;] (21.10.2010)
"няколко стари недописани разговори на Алиенора и Ейдън ми се появиха в главата. И после последваха нови. Вълна от идеи, думи, чувства. И както бях само с началото на втората книга, достигнах до края й, измислих почти всичко от главното действие и дори заглавието." - Нови идеи за продължението ^^ (22.10.2010)
"I could easily be like her. I'm stupid enough to fall for the wrong guy and get myself in trouble. Okay, maybe I wouldn't make things all that complicated. But I know my limits, and love is kinda my weakness." (Вдъхновено от Стъклен дом) - Same story, different names (23.10.2010)
"Има един единствен ден в годината, когато мога да бъда която или каквото си поискам. И някак ми се иска да вярвам, че поне за миг... Бих могла да бъда твоето момиче. Стига само да пожелаеш..." - Wanna live but don't have the time (25.10.2010)
"Дори все още търся несъзнателно онова пламъче в очите ти, когато погледнеш към мен, просто за да съм сигурна, че го няма. И понякога ми се струва, че долавям онази нотка в гласа ти, с която произнасяш името ми. Но доста добре лъжа себе си и ще добавя всичко това към илюзиите." - Откривам те (26.10.2010)
My point is, there are a lot of people in the world. No one ever sees everything the same way you do; it just doesn't happen. So when you find one person who gets a couple of things, especially if they're important ones... you might as well hold on to them.
I just think that some things are meant to be broken. Imperfect. Chaotic. It’s the universe’s way of providing contrast, you know? I seem to be one of them. But I don't mind at all, as long as I have a story to tell. I just remembered a little detail about 'you&me'. Yo
u take it as a game and I get to be broken. That it why I will not get close to you again. Все някой трябва да те обича. Защо пък да не съм аз? the only thing i don't get is why you blamed me, when i cared. but now i don't, so it doesn't really matter. Sometimes wishing is just no good 'cuz you don't see me like I wish you could.
По-добре сега, отколкото никога, по-добре аз, отколкото някой друг!
I feel like me and I feel like kicking someone's ass!


~Ноември - Най-ужасните спомени от всички. Ако можех да залича някой месец от календара, то това ще е точно този. А глупавата аз трябваше пак да се върна година назад, за да си спомня. Единственото хубаво нещо е, че започнах шофьорските курсове.
"И беше адски кратко, но знаех, че онова мое любимо "ти" все още е някъде там. И понякога го виждам в очите ти, когато срещнеш погледа ми, ил
и дори когато изречеш името ми. Просто го знам." - Same old November (01.11.2010)
"Пристастена съм към онзи ноември по някакъв начин и ми трябва свръхдоза, за да ми мине." - Против Ноември (01.11.2010)
"Потръпвам само при мисълта, че всичко това някога наистина се е случило, защото ми се струва прекалено далечно. Изглежда почти като сън, който бях забравила и внезапно части от него се връщат в съзнанието ми. Чувствам, че не само съм изгубила някого, на когото държах, но и част от себе си." - Going crazy I think (02.11.2010)
"...my heart has been too silent ever since it had one of those flashback moments last week. It is afraid to change its rythm, knowing that it would make me weak, and I hate feeling weak because of it." - Happy blue (03.11.2010)
"The thing is, I like to feel this way - asleep, within every little thing I love about you. It's like the more I get the more I want and I'm an addict. No, wait. It's not just that. Every single second of this really happening dream is perfect in a way, because it reminds me of what I felt before. I don't think I remembered until now that I still can feel that way and that's exactly why I want you to stay with me in this dream." - Lie to me (05.11.2010)
"I want to disappear for a while. I wanna fall into sleep until every damn feeling in me is gonne. I feel like screaming, but no voice comes out of me. My heart is too quiet, as if it stopped. ... I just really need to wake up, because I wish this wasn't real. Take me away, and make me forget all I know. Because what you don't know, can't hurt you at all." - Screwed-up me (07.11.2010)

"Отиде си едно страшно мило, винаги
усмихнато, лъчезарно момче, което се радвам, че познавах, макар и да не бях наистина близка с него. Почивай в мир, Мите! Дано си на по-добро място сега!" - I wanna turn back time so badly (11.11.2010)
"И учудващото е, че не чувствам липсата му, нито че част от мен я няма. Напротив, всяка една пропиляна от мен частица е заместена от нова, която също както другите продължава напред и започвам да се чувствам като себе си." - I keep trying (14.11.2010)
"Oh, hell. It's reality, what can I say." - Time Theft (16.11.2010)
"But everyone keeps saying 'I love you', when they want something from me and I start losing the meaning of those three words. Or maybe it's already gone for me and I'm just having flashbacks from some faded memory. And maybe it is actually better to just be me. Because they keep changing me, breaking me and turning my life upside down. Then they say sorry, but in the end it hurts the same way." - I'll say we go up in flames together (17.11.2010)

"Oh, recently I noticed that I'm trying to get myself back to being 'perfect'. I used to do all the things right and some people hated me about it, but I liked it, so... I'm not sure if it's gonna be easy getting there again, but I sure as hell
am gonna try, because second place still means you've lost and I don't like losing." - Inspired or something (20.11.2010)
"О, да. Велико е да мечтаем, а моите мечти минават всякакви граници последните няколко дни. Искам невъзможни неща и после ще съжалявам, но си обещах да позволя на сърцето си да си иска своето и то... Ами иска си тъмния ангел. Та, успех и на него и на мен." - Дневна доза (21.11.2010)
"
Лошото на вредните навици, е че осъзнаваш колко ти вредят, а не можеш да се откажеш от тях" - А сега си непознат (22.11.2010)
"I can only make plans for tomorrow and not a day after that. Because all my plans turn into ashes and... I usually go with them.... And it feels like I'm out in the rain, all drowned in the water and you stand there looking at me, like I'm crazy. Maybe I am, but guess what made me that way. Right, someone just like you, who couldn't care less that some stupid girl finds something in him and believes he makes her world better. And all you do is turn mine into hell. It's my fault, because I'm letting you in a way, but come on. I want something to change! I'm sick of having to see you be silly and smiley around me and not because of me." - I'm sick of it (23.11.2010)
"Съдбата умее да ми се подиграва, но го е правила хиляди пъти и вече не ми прави особено впечатление. Имам какво да доказвам, имам невероятни приятели, без които вероятно сега щях да съм изгубена и нямам ни най-малкото намерение да се откажа от каквото и да било. Няма да бягам и да се крия, нито ще си правя труда да дава
м обяснения на някого за действията си. Защото онези, които го заслужават не биха се осъмнили в мен, а останалите могат да си гледат работата. " - Goodbye November, don't some back! (30.11.2010)
Of course, it's my fault. I cared. But I was there, when no one else was, so... I guess that just doesn't count.
Защо всички са се научили да ме обичат само, когато им трябвам за нещо?!
and that's exactly the way my life goes... always this close to something and always not close enough.
Искам да повярвам, че наистина беше тук снощи.
Искам да не си отидеш, като някой сън,
в прегръдките ти да съм още,

когато зима е навън.

~Декември - Почти се влюбих, но не съвсем. Повредила съм се, нали знаете? Намерих си другарче по рожден ден. Взех си листовките и напредвам с курмуването. Остават ми три глави до края на книгата. Не съм писала от няколко дни, но спомените са си за мен, защото са адските. Дано да има още такива. :)
"Happy endings were never really my thing, but against all odds, I'm making stupid wishes on shooting stars, and wait for a sign or a Hello, or whatever it is that you may do, to show me that you want it too." - Let me love ya (06.12.2010)

"Предишните два дни бяха хубави. Бях изгубила се
бе си, търсейки се в теб. И ми харесваше идеята, че може би... На теб също би ти харесало, да се изгубиш в мен. ... Но това не са мои думи, а клишета. Липсва ми смисъла, няма го вдъхновението и чакам нещичко да се случи. А по дяволите, не искам пак да се боря със самата себе си, за да излъжа, че в сърцето ми не си. ... Ще мине, знам. Трябва само да си напомням да дишам. И да не забравя... Да забравя." - Blue moon (09.12.2010)
"I believe, because of him. And the moment I stop, my world is going to fall to pieces. I know that, and it's okay in a way. But it's like he holds everything I have without even knowing it. It's like... I've never been entirely broken, at least it feels like it just now." - Reminding me to breathe (10.12.2010)

"вета ми вече няма нужда от разхвърляне, сърцето ми е достатъчно повредено и ми стига само да си измислям приказки. Напред към бъдещето, а любовта да върви по дяволите (ако изобщо я има, в което не съм толкова сигурна)!" - No love for Marti, anymore. She had enough! (13.12.2010)
"Затова има определени места, които умишлено избягвам. Не искам да ми напомнят на миналото, защото имам достатъчно белези, за да си спомням всяка една секунда от времето, прекарано с някого. И сърцето ми знае най-добре, че... Някой винаги ще бъде в него, колкото и да се опитвам да го залича от себе си." - 11. Някъде там (15.12.2010)
"You keep my heart next to yours, and they suddenly beat as one... Never willing to be apart." - Забравени мисли (18.12.2010)
"Have you ever had this repeating itself dream full of memories that makes you wake up and never close your eyes again. I have been having it for a long time now and Christmas is supposed to fix that for me in a way. You know, no nightmares and only perfect close to heaven dreams." - Ice-cold (21.12.2010)
"Та, за Коледа си пожелавам само истински мигове, а не просто илюзии. Малко повече вяра и най-вече вдъхновение. ...Искам любов, от онази истинската и приказната, която те грабва на мига и микога повече не те оставя. Искам си приказката и щастливия край. Искам да повярвам отново, че мога да обичам. Искам да чувствам как сърчицето ми ще изхвръкне само при мисълта за него... Искам пък!...Пожелайте си всичко, което ви нашепва сърцето. Повярвайте за малко в чудесата. Обичайте се и бъдете обичани. Едва ли има друго по-важно от това!" - Нощ на желанията (24.12.2010)
If I am not afraid to ask for your heart, will you be brave enough to give it to me?
I don't want a fairytale anymore. After all who can love me more than... ME. She exists outside of love, in all of the space that those four tiny letters can't fill, where the people you can't live without are the ones who'll save you or kill you or both. It feels like it's the first time I see you, and yet you know everything I'm afraid to say.

Щях да напиша по едно изречение за всеки месец както миналата година, но после реших, че искам да събера в едно всичко важно, което ме е докоснало някак.
Почти не мога да повярвам, че годината е свършила, след като толкова пъти ми се струваше, че времето е спряло. А утре е последният ден. Блогчето ми навърши четити годинки на 27-ми, но не ми остана време да пиша, затова му честитя малко със закъснение. Ние с него знаем толкова много неща. Вече сме големи, по-смели, малко повредени, но все още дишаме. И нямаме търпение да посрещнем 2011. Готови сме за всичко, след като досега преминахме през огън и вода, а още нищо ни няма.


Пожелавам на всички весело посрещане на новата 2011 година. Нека тя ви носи много усмивки, топли чувства, вдъхновение и само истински приятели. Мечтайте, борете се за всичко, което пожелае сърцето ви. Пожелавайте си дори най-невъзможните желания, защото всяко от тях може да се сбъдне някак. Аз си пожелавам само сбъднати мечти и много вдъхновение - това ми стига.

24 декември, 2010

Нощ на желания

Прекарах годината в пожелания на свещи, на падащи звезди и на какво ли още не. Пожелавах си всевъзможни глупости, предимно защото слушам онова нещичко наречено сърце. А то вече е толкова повредено, че не смее да поиска нищико, нито да прошепне желанията си.
Тази нощ имам право да си пожелая. Мога да прекарам нощта в писане на хиляди желания, едно от друго по-шантави. А искам единствено вдъхновение...
Чувствам се като един от онези герои по филмите, които са толкова пристрастени към нещо, че не осъзнават как то им вреди и искат още и още. В моя свят аз определям правилата. Изписвам най-мрачните и дълбоки чувства на героите и всичко става както пожелая. Докато мога да пиша, мога да се справя с всичко, защото винаги си имам място, където на другите не им е позволено да идват. То си е моята малка крепост, зад която често се крия, за да не узнае никой колко повредена съм всъщност.
И точно когато всичко е наред се появява някой, който да ми обърне света с главата надолу, отново. Моят свят изчезва, губя съня си и себе си, сърцето ми бие ту бързо, ту бавно и започвам да си търся дневната доза илюзии. Смесвам ги с малко реалност и усещам как не мога да си поема дъх, защото нещо не е същото. По дяволите, ужасно е!
Та, за Коледа си пожелавам само истински мигове, а не просто илюзии. Малко повече вяра и най-вече вдъхновение. Не съм била добра през повечето време, но и те не бяха добри с мен. Слушах лъжите им, вярвах им. Пукаше ми, затова бях виновна. Друга тема за друго време.
Ако не е твърде много, бих те помолила да ми върнеш едно определено лято, когато можех ясно да разгранича илюзиите си от реалността, а тя наистина беше прекрасна. Искам си него, заедно с падащите звезди, обещанията, които нарушихме и онова побъркващото чувство, което ме държеше будна нощем. Дори не помня последната ни целувка, би ли могъл да си представиш подобно нещо? Никога не знаеш, че ще е последна, предполагам. А не исках да е.
Глупава съм, зная. Но единствено тогава знаех, че всичко е истинско и си струваше. А аз обещах да обичам. Сега ще го кажа и с други думи.
Искам любов, от онази истинската и приказната, която те грабва на мига и никога повече не те оставя. Искам си приказката и щастливия край. Искам да повярвам отново, че мога да обичам. Искам да чувствам как сърчицето ми ще изхвръкне само при мисълта за него... Искам пък!
Млъквам. И на сутринта ще съжалявам за тези си желания. Но е нощта на желанията... Пожелайте си всичко, което ви нашепва сърцето. Повярвайте за малко в чудесата. Обичайте се и бъдете обичани. Едва ли има друго по-важно от това!

21 декември, 2010

Ice-cold

Last night I made the windows in my room with white and blue small cute lamps. I sat in the dark, only their light making me wanna stay in the dark for like ever. I don't ever want to have to leave, because outside is scary, but here it's my heaven. My little piece of heaven is right where I am and nothing can bring it down.
Have you ever had this repeating itself dream full of memories that makes you wake up and never close your eyes again. I have been having it for a long time now and Christmas is supposed to fix that for me in a way. You know, no nightmares and only perfect close to heaven dreams.
Instead, I stay in the room with all those people. Some of them, only few I feel close. And everyone is just a stranger. And it's like "what the hell and I doing there?". But I stay anyway, put a smile on my face and nothing is wrong. And no one really knows, that all I wanna do is go back to my little piece of heaven, where the lights brighten up my night and I feel warmth in my permanently broken ice-cold heart.

18 декември, 2010

Забравени мисли

You know how to lay your hand over my soul, breaking all the wall I've built around it. You take my breath away, making this the most desirable feeling in the world. You keep my heart next to yours, and they suddenly beat as one... Never willing to be apart.

15 декември, 2010

11. Някъде там

Знаеш ли, че има определени места, на които не ходя. Носят твърде много спомени. Минавам по определена улица и някой отминал ден се връща в съзнанието ми. Спомням си всяка дума, всеки жест... И следващото нещо, което усещам е липсата на въздух. Отдалечавам се, веднага щом успея да си поема дъх и обещавам, че никога повече няма да се върна.
Друг път отивам някъде, за да си спомня. Търся някакво далечно изгубено чувство и отивам само, за да се уверя, че сърцето ми все още помни усещането. А то затуптява бързо, поразено от поредния спомен и неспособно да се справи с болката, която му причинявам.
Понякога именно заради подобни моменти се страхувам да вдигна телефона и да чуя нечий глас. Имам неприятното усещане, че ще се върна назад, раната ще се отвори и ще се свлека на пода, надявайки се мракът да ме обгърне. Звучи страшно, нали?
Зная твърде добре защитните механизми на собственото си съществуване, както и как да ги преодолявам, за да си припомня, че все още съм тук и онова далечното наистина се е случило. И на теория не само бих се съгласила с онази теория за теб и мен, но и бих направила всичко възможно да я изпълня. Но това е като да застана под дърво по време на гръмотевична буря, в очакване на мълнията, която ще ме порази.
Затова има определени места, които умишлено избягвам. Не искам да ми напомнят на миналото, защото имам достатъчно белези, за да си спомням всяка една секунда от времето, прекарано с някого. И сърцето ми знае най-добре, че... Някой винаги ще бъде в него, колкото и да се опитвам да го залича от себе си.

13 декември, 2010

No love for Marti anymore. She had enough!

I don't want a fairytale anymore.
After all who can love me more than... ME.


Нямам думички, но тези горе са достатъчни. Света ми вече няма нужда от разхвърляне, сърцето ми е достатъчно повредено и ми стига само да си измислям приказки. Напред към бъдещето, а любовта да върви по дяволите (ако изобщо я има, в което не съм толкова сигурна)!
Всъщност има я... Усещала съм как спира дъха ми... Но не се чувствам способна да я изпитам отново. Нямам силите да се боря и да се надявам. Твърде много позволявах на всеки да прави каквото си пожелае с мен, но вече няма!

10 декември, 2010

Reminding me to breathe

You wanna know why I'm still trying to breathe and to believe that it's all gonna be fine, no matter what? Most of the time I don't. I just put a smile on my face, as if I don't have anything to worry about. And then when the evening comes the nightmares are back. Images of the past won't stop following me, making me wake up in the middle of the night.
I get up the next day, barely remembering the fading images, but I know with all my heart and soul that they will be back. Then a ray of light shows up. And I don't have to remind myself to breath, because he saves me from the darkness. I no longer go to bed scared that the nightmares are coming back. I lay down, wondering if he's thinking about me, just as I am doing that. He shows up, when I'm about to lose myself and reminds me that I still have something.
I believe, because of him. And the moment I stop, my world is going to fall to pieces. I know that, and it's okay in a way. But it's like he holds everything I have without even knowing it. It's like... I've never been entirely broken, at least it feels like it just now. And I stand here, hoping that this feeling never goes away, because I don't know how will I live without it.

09 декември, 2010

Blue moon

Предишните два дни бяха хубави. Бях изгубила себе си, търсейки се в теб. И ми харесваше идеята, че може би... На теб също би ти харесало, да се изгубиш в мен.
До преди няколко секунди виждах луната през прозореца си, но и тя ме предаде и се скри зад някой облак. Има за какво да мрънкам, вярно е. Декември е, а на мен не ми достига въздуха, когато не съм около теб и мисълта за усмивката ти ме кара да се смея глупаво. Дори не мога да отрека случващото се с мен, защото е толкова... Хубаво.
Декември е и не ми достигат думичките, за да се изразя както трябва. Оставих толкова чернови в блога си, че вероятно са повече от публикациите. Не ми остава време да довърша нищичко, а всички имат изисквания за това и онова. А искам само да си открадна няколко мига, в които да гледам замечтано към теб, докато разговаряш с някого или просто стоиш мълчаливо. Сърцето ми може би ще трепне, когато срещнеш погледа ми и ще се усмихнеш с онази спираща дъха ми усмивка...
Но това не са мои думи, а клишета. Липсва ми смисъла, няма го вдъхновението и чакам нещичко да се случи. А по дяволите, не искам пак да се боря със самата себе си, за да излъжа, че в сърцето ми не си. Държа се глупаво и сама си създавам проблеми. Не можеше просто да продължа да си пиша книгата и да не приемам прекалено сериозно думите ти.
Ще мине, знам. Трябва само да си напомням да дишам. И да не забравя... Да забравя.

06 декември, 2010

Let me love ya

If I am not afraid to ask for your heart, will you be brave enough to give it to me?

I'm in love with a fairytale and I can't seen to write anything these days. I have a little bit too much to say, but I have no right to ask for anything, so I'll stay here quietly and hope that something just happens. And I'm not expecting anything at all, knowing the past, but still I kinda wish it just happens this time for real. I can promise a lot of things, but truth is... I wanna remember what it was like and I want for Christmas only one simple thing. Silly me, for even saying it here, because there is no point really. Happy endings were never really my thing, but against all odds, I'm making stupid wishes on shooting stars, and wait for a sign or a Hello, or whatever it is that you may do, to show me that you want it too.
And now, that I've proven to be completely out of my mind, I'm gonna go into my imaginary world where it all happens the way I want it. The rest is simply up to you.

30 ноември, 2010

Goodbye November, don't come back!

Денят ми беше ужасен. Всъщност, целият ноември бе такъв, но вече е към края си, а аз все още имам сили за битка. Съдбата умее да ми се подиграва, но го е правила хиляди пъти и вече не ми прави особено впечатление. Имам какво да доказвам, имам невероятни приятели, без които вероятно сега щях да съм изгубена и нямам ни най-малкото намерение да се откажа от каквото и да било. Няма да бягам и да се крия, нито ще си правя труда да давам обяснения на някого за действията си. Защото онези, които го заслужават не биха се осъмнили в мен, а останалите могат да си гледат работата.
Моят свят си се върти около мен, макар доста хора да си мислят друго. Сега повече от всичко имам желанието да посветя времето си на моята книга, а да се надяваме че скоро ще имам повече време за това.
Та, трябва само да продължавам да вярвам и да си правя всичко както знам че мога. Останалото, надявам се, ще се подреди само.

23 ноември, 2010

I'm sick of it.

I can only make plans for tomorrow and not a day after that. Because all my plans turn into ashes and... I usually go with them. And I wanna make plans. I wanna believe that there will be more pictures like that one. I go there, act like I care and... I realise why I shouldn't even make the effort. But I do it anyway, because I wanna believe. I need to believe and it is all against me.
And it feels like I'm out in the rain, all drowned in the water and you stand there looking at me, like I'm crazy. Maybe I am, but guess what made me that way. Right, someone just like you, who couldn't care less that some stupid girl finds something in him and believes he makes her world better. And all you do is turn mine into hell. It's my fault, because I'm letting you in a way, but come on. Why does is always has to be a friend of mine? I want something to change! I'm sick of having to see you be silly and smiley around me and not because of me. And no, she has no idea of my love story, but I know me, and if things keep going this way, she'll find out. And this simply just sucks in every way I look at it.
Ask me to believe, and I'll tell you why I don't. But every morning I try to believe again, until I get home and realise that things are never gonna change. And also, there's not such thing as starting over. Because once you did something, even if it was just being in love with someone, well they never forget that and use it against you, as if it was a crime. Now tell me love is the answer and it's all we're living for. That's a lie and you know it. Love is for those who like being broken. Too bad I don't have a heart to break anymore, because I once believed in love. Now I only try to breath from dawn till dusk and make my dreams come true, but to tell the truth, all I wanna do is... well not be here with you, but... I just hoped you're still out there, even though my imagination made me see you that way.
Remind me to breath and I'll be okay. I've done this a million times before, but my eyes are still in tears and I forgot to remember to forget, that I should no longer try to turn my world upside down, because no one is worth it and I'm sick of changing myself for every idiot who steals my heart.

22 ноември, 2010

А сега си непознат

Първият сигнал за бягство започна да се появява в съзнанието ми. Проблемът е, че не го слушам и умело отричам зависимостта си към едно определено нещо. Лошото на вредните навици, е че осъзнаваш колко ти вредят, а не можеш да се откажеш от тях. Е, нямам и желанието да се отказвам. Имам нужда от един лош навик, които да ми напомня за онези малките неща, които ме карат да се върна в някой и друг хубав спомен, когато нещата бяха малко по-различни и все още знаех кой си.
Мисля да оставя поста без снимка, защото имам идеалната за случая, но... Не й е мястото в моето хубаво блогче. На друго място и по друго време, може би.

21 ноември, 2010

Дневна доза

Искам да повярвам, че наистина беше тук снощи.
Искам да не си отидеш, като някой сън,
в прегръдките ти да съм още,

когато зима е навън.

Повредила съм се, и то отново. И нямам нищичко против да е така. Имам мъничката вяра, че може би нещата ще се подредят и тъмния измислен ангел ще се върне. О, да. Велико е да мечтаем, а моите мечти минават всякакви граници последните няколко дни. Искам невъзможни неща и после ще съжалявам, но си обещах да позволя на сърцето си да си иска своето и то... Ами иска си тъмния ангел. Та, успех и на него и на мен.
Иначе седмицата ще бъде мъчително дълга, а за финал уикенда сме на екскурзия до Чепеларе. И моето Муше има рожден ден след два дни някъде, ако мога да смятам правилно.
А в училище продължава третата седмица на контролни и вече имам нужда от сериозна почивка. Направо е отчайващо колко малка ще е коледната ваканция. И моята тетрадка на желанията май ще бъде изписана доста скоро, като гледам какви ли не неща ми идват на ума. Ениуей, засега всичко е наред и ми се иска да мога да кажа същото след края на седмицата. Стискайте палци.


20 ноември, 2010

Inspired or something

I realised something, as I was writing in my Wish Book this morning - you don't have to run from your heart's desires because they are to scary to even dream of. You have to go for it, because after all the heart wants what it wants and it will never be whole without it.
So, the Wish Book is actually an experiment, based of this movie "The secret". They made us watch it at school for some stupid reason and I find it a little too imaginary, but it's worth the try i guess. These days things are bad enough and I could use some hope.
And I find myself looking at this silly picture, that I had hidden long time ago in a box and I'm starting to know why. It is because I want more pictures like that one, as stupid as it sounds. Oh hell, I can't spend my whole life running away from all my pathetic wishes. My heart can only take so much being hurt, but I kinda wanna give it a little freedom for a change and let it feel whatever it wants.
I'm gonna like driving, but learning how to drive is... well not that easy. I mean, okay - it was my first try and I was actually pretty brave about it. My heart wasn't going like crazy, because I was excited. Anyway, I still have a lot to learn, but today I'm gonna spend some time writing and thinking about things, and tomorrow I'm gonna keep reading my driving-teaching book.
Oh, recently I noticed that I'm trying to get myself back to being 'perfect'. I used to do all the things right and some people hated me about it, but I liked it, so... I'm not sure if it's gonna be easy getting there again, but I sure as hell am gonna try, because second place still means you've lost and I don't like losing.

17 ноември, 2010

I'll say we go up in flames together

I wanna go through hell and heaven, fire and ice, winter and summer and to be worth it in the end. But everyone keeps saying 'I love you', when they want something from me and I start losing the meaning of those three words. Or maybe it's already gone for me and I'm just having flashbacks from some faded memory. And maybe it is actually better to just be me. Because they keep changing me, breaking me and turning my life upside down. Then they say sorry, but in the end it hurts the same way.
That is why I'm never saying those three words again. Because they mean nothing anymore, and I need to believe at least they do, after all the things that lost meaning for me. Oh, hell... I'm trying to get used to the fact that things got screwed up and it was not my fault, but I guess it was in a way. I could have said something. No, I could have said a lot. It doesn't really matter now, because it's all gone. But I still have that dream of going through hell and heaven and burning with the sinners, because I'm not really sure there's a better way to prove your passion for someone, and maybe even your love.



Who knows how to walk in fire better than Chick and Blair? <3

16 ноември, 2010

Time theft

Утре ще си открадна малко време да прочета хубаво книжката с правилника, да пиша на воля с часове и да стоя вкъщи сред шоколад и мързел. Надявам се, де. Стискайте палци, че после ме чака доста изморителен четвъртък.
Oh, hell. It's reality, what can I say. :)

14 ноември, 2010

I keep trying

Не ми достигат думите да опиша почувстваното, видяното и съпреживяното от последната седмица. А и да си призная, не съм сигурна, че искам да пиша точно за това. По-скоро ще го затворя в някое тъмно кътче на съзнанието си и ще си спомням, когато ми е тъжно.
Реалността изобщо не ме чака и си прави какви ли не шеги. Та, затова и не мога да се задържа на една мисъл за повече от секунда. Както и не мога да не си променям блога всеки път щом вляза. И май съм се повредила, ама този път по някакъв по-особен начин.
Онази вечер се престраших да повярвам в него, знаейки че ще е само за няколко кратки мига. И учудващото е, че не чувствам липсата му, нито че част от мен я няма. Напротив, всяка една пропиляна от мен частица е заместена от нова, която също както другите продължава напред и започвам да се чувствам като себе си.
Освен това се приближавам до финалните редове на онова чудно нещо, наречено "Късче от рая" и нямам търпение да го допиша. Забравих да с епохваля, че започвам шофьорските курсове от утре. И да, реалността ме застига с плашеща бързина, а толкова отчаяно искам времето да спре или да се върне. Но пък, нека минава ноември, защото ако се задържи още малко ще ми трябват доста дози шоколад, бавна музика, замислящи филми и тишина.

11 ноември, 2010

I wanna turn back time so badly

Не искам вече да е ноемрви. Не зная дали е имало месец през тая година досега, в който всичко гадно да се с трупвало така. Не може ли да се върне времето назад, макар и само със седмица, или може би два дни?
Отиде си едно страшно мило, винаги усмихнато, лъчезарно момче, което се радвам, че познавах, макар и да не бях наистина близка с него. Почивай в мир, Мите! Дано си на по-добро място сега!
Имам още толкова неща за казване, които почти нямат смисъл, но... Имам нужда от дълга почивка далеч от училище или от когото и да било. И ми се иска да променя толкова много неща, а вместо това стоя тук, безсилна да направя каквото и да било. Не искам да се чувствам толкова гадно, но всичко върви наопаки и става все по-лошо.
Трябва ми знак, че нещо ще се промени. Искам да знам, че в един от близките дни ще се събудя, след като съм успяла да се наспя за повече от шест часа и когато стана от леглото си, нещата ще са се оправили. А вместо това за пореден път съм прецакана за нещо, приказват се глупости за мен и в края на деня имам единствено още неща, за които да мрънкам. Може би наистина трябваше да си оставя блога затворен, тъй като нищо друго освен подобни постове няма да се появят скоро. Поне се опитвам да напредвам с книгата, макар че и това ми обягва след вчера.
*въздъх* Не искам да е ноемрви!

07 ноември, 2010

Screwed-up me

I want to disappear for a while. I wanna fall into sleep until every damn feeling in me is gonne. I feel like screaming, but no voice comes out of me. My heart is too quiet, as if it stopped. Every thought linger within my mind, leaving scars of its presence. I'm sick of being lied to, laught at, stupid... All I wanna do is stay right here, but tomorrow I have to go out there and pretend I was never hurt and that I no longer feel stupid. But I do. I'm good at pretending though. I can make them believe it is all okay. I can smile and talk like nothing is wrong. The thing is... I wanted to believe so badly. I wanted nothing else, but to have what I thought was lost. And then they say I'm taking it too personally. It is personal to me. It meant the world that things are finally okay with us, and it turns out it was all an act. And I really try not to care, but I have no strenght to fight the bad feelings. Tomorrow I will make sure no one knows what's going on within me, but when I'm back here and alone in the dark, I'll know that it still hurts a little bit too much. And it's gonna be my fault again. Because I cared, and he never did? Like I said... I'm not that lucky and things always go wrong, just when I start believing that this time they might actually work. So, whatever.
I just really need to wake up, because I wish this wasn't real. Take me away, and make me forget all I know. Because what you don't know, can't hurt you at all.

05 ноември, 2010

Lie to me

Lie with all the beauty of your words. I believe I'm dreamin, so please tell me all the things I want to hear. I will not blame you for it, I'll be happy. Because when I woke up eventually, even if I don't want to wake up just yet, I'll know that it was all just a stupid dream and the memories of it will simply fade away. The thing is, I like to feel this way - asleep, within every little thing I love about you. It's like the more I get the more I want and I'm an addict. No, wait. It's not just that. Every single second of this really happening dream is perfect in a way, because it reminds me of what I felt before. I don't think I remembered until now that I still can feel that way and that's exactly why I want you to stay with me in this dream.
Tomorrow I'm gonna wake up and it will be over. As much as I would hate that, I'll be happy that at least I got to spend this dream with you and the memories will fade away, because otherwise it's And that's exactly the way my life goes... always this close to something and always not close enough. What I mean is that this happened before. I know how it feels to be lost in him and... It was not enough to just be there and love him. And I'm actually okay with that most of the time. It's just that I see him smile or hear him say my name and it all goes away and I'm this close to forget all the lines and just... You know, let myself fall for like no reason at all. How stupid of me, I know. But I'm about to wake up, so who cares. It will all be gone by the end of the night.

03 ноември, 2010

Happy blue

I feel blue. But not the sad blue. More like that calm, safe blue, which takes your mind off things and brings you to your own imaginaty world. And there's nothing like that feeling, accept when reality wants you back. I'm out of thoughts and words to say everything on my mind and my heart has been too silent ever since it had one of those flashback moments last week. It is afraid to change its rythm, knowing that it would make me weak, and I hate feeling weak because of it. I'm also kinda scared that I'm going to screw things up again, so cross you fingers for me or whatever. Anyway, I have some studying to do, so gotta go. Like I said - I really need to steal some time to think about stuff and write and simply listen to some good music.

02 ноември, 2010

Going crazy i think

Нещо се случва. Знам го. Нещо започва да се обърква. И едва сега виждам колко далеч съм от онова, което бях миналата година по това време. Прочитам собствените си думи от тогава и откривам, че не съм разказвала просто едно разминаване с някого, на когото държах. Било е много повече от това. И ми става ясно защо щом започна да препрочитам малкото изписани страници на дневника си, са изпълнени именно с него и спирам на някоя дума, затваряйки ядосано малката синя книжка. Спомените се връщат и ми отнемат дъха. Връщат ме обратно към всяка една негова дума, всеки поглед, усмивка, допир...
Усещам как несъзнателно обвивам ръце около себе си и сдържам няколкото напиращи сълзи. Потръпвам само при мисълта, че всичко това някога наистина се е случило, защото ми се струва прекалено далечно. Изглежда почти като сън, който бях забравила и внезапно части от него се връщат в съзнанието ми. Чувствам, че не само съм изгубила някого, на когото държах, но и част от себе си. Беше именно това. Правеше деня ми по-хубав, караше ме да искам повече, да се старая, да доказвам какво мога.
Да вървят по дяволите глупавите знаци. Все се обръщат против мен. И толкова силно искам да си открадна няколко минути в един друг свят, където ще мога да му кажа толкова много, без да прозвуча някак глупаво и точно като себе си.
Какво значи всичко това и как да отгатна дали ще си тук и когато се събудя? Надявам се... Липсваше ми и... Не си отивай.

01 ноември, 2010

Против Ноември

Имам план. Притотвих си МР3-то с хубава музика, която да ми навява хубави спомени, ще си сложа ластичка на ръката и всеки ден ще изчитам онези няколко страници, докато съдържанието им вече не ми въздейства по никакъв начин. Пристастена съм към онзи ноември по някакъв начин и ми трябва свръхдоза, за да ми мине. Освен това реших, че тази седмица ще си направя експеримент. Ще посветя времето си само на учене, писане и музика. Главно на второто. Няма да се изкушавам да поглеждам не накъдето трябва и всичко ще бъде наред до края на въпросната седмица. Ще пиша за да потвърдя резултата, но пък както съм тръгнала отново да изписвам света може и да е по-рано.

Same old November

Ноември е. Имам много неща за казване, а думите ми са се скрили сред шарените листа. Не ми се играе на криеница, но се налага понякога. Ениуей.
Днес не ми е ден. Имам дежавю и историята ми се преповтаря за пореден път по някакъв странен начин. А не искам. Пак е есен, пак се замислям дали не бих могла да си върна приятелството му. Пак ще объркам нещата. И все пак, противно на логиката ще си стоя кротко и ще търся знаци. Когато те се появят, ще ги възприема погрешно и ето ти същото, като от миналата година по някъде това време, но малко по-тъпо. Искам света да е мой. В моето си разбиране на това изречение, разбира се. Искам да не се слъчват същите глупости и да не правя същите грешки. По дяволите, не искам да си изгубвам смисъла на всичко и изобщо себе си. А май натам вървя от както започнахме училище. И този път не е намесео присъствието на когото и да е, освен моето, което прави нещата съвсем не розови. И мрънкам прекалено много, знам.
Истината ли? Искам точно както преди да си върнем странното забавно разбирателство с най-малките подробности. Искам да мога да се приближа и да бъда до теб, като виждам, че нещо не е наред. Искам да... Да си моето слънчице. Но нямам право да казвам подобни неща, защото... Ами този път ще се намери нещо друго, което да те отдръпне от мен и отиде после колко време в търсене на грешки и поправяне и никакъв резултат. Та, може би не бива да искам подобно нещо и просто говоря така, защото.... Знам ли, липсва ми ноември от миналата година. Тогава се върнах към писането в дневника си, защото имах какво да кажа и повечето беше за него и всичките сериозни и не толкова сериозни разговори. И те наричах слънчице.
От друга страна, този Хелоуин беше най-якия евър! Бях нинджа, имах си светеща в синьо сабя и направихме страшните снимки и супер много се забавлявахме. Танцувахме с моето Муше и не само. Изобщо беше толкова велико и страхотно, че искам да се върна пак в онзи четвъртък. И ако успея някак да го сторя... Няма да ти позволя да си изгубиш слънчевото и да стоиш в мрака. Да върви по дяволите това, че нямам право. Освен това... Афтър-партито, което за мен беше около 20 минути беше незабравимо. Защото моите хора не бяха там, но все пак не намирах причина да не смятам, че принадлежа при другите. И си говорихме и се смяхме... И беше адски кратко, но знаех, че онова мое любимо "ти" все още е някъде там. И понякога го виждам в очите ти, когато срещнеш погледа ми, или дори когато изречеш името ми. Просто го знам.

You're still you. I know, because I spent a little too much time looking for who you used to be, than I soulnd have. And knowing that you're still you... Brings me back to those moments when I wished you were close to me in your heart, as you were in reality.