29 май, 2010

Паднали ангели ♥

Предимството на това, че ще си стоя две седмици вкъщи е, че поне ще прочета някоя и друга хубава книга. Вчера приключих с "Паднали ангели" на Лорън Кейт, която си бях взела на път за Варна от Шумен и толкова съжалявах, че не я бях довършила по-рано. Страхотна е!


Обожавам книги, в които главната героиня се колебае между две момчета, които сами по себе си имат нещо очарователно в характерите си. Очаквам с нетърпение следващата част, която май излиза някъде на есен.
Та, който има малко свободно време на разположение, може да се втурне в това приказно приключение. ^^

Даниел: Опитай се да запомниш каквото казах.
Лусинда: Коя част?
Даниел: Колкото можеш повече - но главно, че те обичам.

26 май, 2010

You make me smile, please stay for a while now ♥

I think this is what I want. It's not a fairytale, it's not breath-taking romance, and it's not anything special. I mean, it's nothing really.
But that nothing makes me smile and makes me want more. And then I imagine what it would be like - you, me, watching the stars and I realise that I could do that like all the time and it won't be enough. And don't get it the wrong way, I'm not in love. Not yet anyway. I'm just excited about this new someone that somehow appeared like out of nowhere in my life and I enjoy talking to him. And I promise to clear my head and think about things clearly. But just for that moment just waiting for him to show up makes me check if he's in like every two seconds and I really missed that.
One more thing - my inspiration is totally over but will you please cross your fingers for me because luck is all I need right now and mine is clearly not working these days. And I need this to work for us in a good way. I really want this to work, no matter what. I mean, I know that again things are not gonna be easy, but whatever it is, I'm ready for it.
And remember:
~ Life is short - kiss slowly, love deeply, and forgive quickly - forget the past, but remember what it taught you.

photo by uk-kyle

24 май, 2010

Вдъхновена

Ще бъда послушна ученичка, както досега. Ще дам всичко от себе си да се науча да мечтая като теб, да гледам на света през твоите розови очила и дори да повярвам на всяка твоя дума. По дяволите, чувствам се несломима, свободна, жизнена, вдъхновена... Иска ми се да направя всичко. И зная, че чувството на недосегаемост ще изчезне, но въпреки това държа да го кажа - имам вдъхновението, нужно ми да живея.
Невероятно е да можеш с трезвен поглед да погледнеш към реалността без погледа ти да е замъглен от мечтите и сънищата. И онова, което виждам е красиво, поне в пределите на моя малък свят.
Простичко казано, готова съм, независимо какво ме очаква зад ъгъла. Ще се боря докрай и няма да се предам. И може би дори съм готова света ми отново да бъде преобърнат, но нека не бързам с това. Ще се случи рано или късно.
Ах, както обичам да казвам в такива моменти - искам си приказката и затова ще си я напиша сама! Стискайте ми палци и бъдете част от нея.

photo by WakeupNaked

10 май, 2010

Може би някой ден...

Ще бягам от спомена за теб. Няма да прекрачвам онази въображаема линия, с която си забраних да пожелавам каквото и да било. И все пак ми липсват толкова много неща и толкова силно ми се иска да се върна точно в онзи миг преди да трябва да си отида. По дяволите...
Знаеш ли, нито една приказка не ми се струва достатъчно хубава без теб в нея. И сякаш наистина тази учебна година беше по-хубава, само защото започна с теб и нашето си лилаво и бяло. И както обещах сама на себе си, а и пак ще го спазвам - ще бъда достатъчно добра. Ще те накарам да се гордееш с мен, нали знаеш. Все пак нали някой ден ще трябва да се подпиша върху моята собствена книга и да ти я подаря.
И както веднъж бях казала - може би някой ден...
Нямам сили да пожелая повече и дори да помечтая. За това просто ще замълча и ще продължа да се преструвам, че света ми е цял и не се държи на спомените ми с теб. Защото нямам право да го казвам, нали? Нямам право да казвам нито дума, за да не се върна отново в приказката и да забравя всички граници и да не се осмеля да се отделя от теб в мига щом обвия ръце около теб. Нямаш право да знаеш това, за това прости ми. Толкова ми липсва всичко, по онзи особен хубав начин и е хубаво да си спомням всичко, стига да знам кога да замълча. И все пак... Всички тези неща ми липсват толкова много...

03 май, 2010

♥ Варна ♥

Влюбих се във Варна. Толкова е красива, дори когато е ветровита и студена. Толкова много спомени за толкова кратко време не помня от кога не съм имала. И са наистина специални. Точно като приказка. По-скоро като един от онези филми, в които всичко се случва напълно неконтрулируемо и никога не е прекалено. Винаги е достатъчно, непреминаващо тънката граница на обикновеното. Не съм сигурна дали не съм заблудила някого в чувствата си, но нямах представа, че все пак ще бъде толкова прекрасно. А когато чух гласа на моя дечку по телефона и после като се видяхме... Точно както преди. Сякаш нищичко не се е променило.
И снимките и обещанията са доказателство за това. И знаеш, че винаги ще бъда до теб, дори когато ни дели толкова много. Защото преди всичко си най-забавното, мило, очарователно пораснало дете, което познавам.
Ако имаше какъвто и да е начин да си харесам специалност във Варна нямаше да се замисля дори за миг. Дори все още обмислям няколко идеи, тъй като наистина не зная какво ще продължа да уча. Има време дотогава. Важното сега е, че обещахме да се возим заедно на онова влакче и да се видим скоро и нямам търпение пак да дойда до Варна.
Снимките са доказателството, струващо толкова много думи, че едва ли има смисъл да опитвам да опиша всичко. Успях дори да се отърся от потенциалното си влюбване. И бях наясно, че приказката ще трае само тази една вечер. Не съм сигурна, че и ти го знаеше, но не се чувствам способна, на повече от просто една приказна вечер. Може би някой ден ще бъда, но засега се забавлявам и не искам да се оплитам отново в нещо сериозно.
Може би до известна степен сама си слагам граници и знам кога да спра, преди да съм си изгубила ума, защото веднъж допусна ли наистина да обикна някого и да се привържа към него, после е адски трудно да преодолея чувствата си.

още снимки имам във Facebook. ако някой му се гледа да ме намери (eclipse_addicted@abv.bg)

p.s.
"I'd do it again you know? Us, you, me, all of it. I'd do it again. I'd choose you every time." -Date Night <3
Това ми беше късметчето днес. И като се замисля колко често мисълта за теб преминава през ума ми, достигам до едно познато чувство. Онова, което ме караше цяло лято да се надявам. И съм убедена, че ако може да върна времето назад и да променя нещо, единственото, което щях да направя различно е това, че щях да се боря по-силно за теб... за нас. И бих могла да повярвам отново, сега като знам всичко. Бих се борила и бих вярвала и никога не бих те пуснала. И никога не бих те наранила.
Опитвам се толкова силно да избягам, но единственото, което наистина силно желая е да се върна към онази приказка и прекрасният замък от мечти, които си построихме. Липсват ми късните чатове и всяка една глупава закачка... по приятен начин. Friends for life !

02 май, 2010

Memories

Поставих си за цел да забравя за всичко, което някога е значело нещо. Напъхах спомените и снимките в кутии, за да не си спомням какви бяхме и да се примиря, че вече сме други, непознати. И тъй като винаги трябва да достигна до някаква крайност, то до такава степен съм скрила всичко, че не намирам смисъл в нещата, които обичах да правя.
Нищо не е същото, знаеш ли. Дори погледът, с който понякога ме гледаш. Няма ги усмивките и оживените разговори за това колко далеч можем да достигнем в мечтите си. Сега има само мълчание и празни погледи.


За пореден път премълчавам толкова неща, че не съм сигурна колко дълго още мога да го правя, но все пак аз съм си аз, а ти си си ти и това никога няма да се промени. А ми липсват разговорите и шегите и часовете по немски. Липсва ми прибирането, когато вече е тъмно и няма никой друг освен двете хлапета, които за пореден път чертаят мечти с пръсти по небето, следвайки музиката.
photo by escaped_emotions