31 юли, 2010

Just sayin

"One day you're gonna want that girl: the girl that wasn't perfect but tried to be perfect for you. The girl that believed the scraps of you she was given were worth it because something was better than nothing. That girl who wanted nothing more than to be there for you and love you the way she knows she only could. The girl who sees your flaws but values them as much as your strengths. That girl who still can't bring herself to hate you, even though sometimes you probably deserve it. That girl who saw past your pretty face and treasured parts of you that no one else had ever appreciated. The girl who realizes she may never have your heart but will carry the image of you in hers forever. The girl that sees this and still loves you. The girl that should have you, but doesn't. Even though she deserves it."

p.s. Случайно намерен цитат, който ме накара да се замисля за някои неща. Дори не знам от къде точно е, но дано ви хареса.

27 юли, 2010

Размишления

Мисля си, че трябва да кажа нещо, а не зная какво точно е то. Нека бъде хаотично. Зачеркни ме от списъка си с желаещи да участват в играта на думи. Не и този път. Научих си урока - щом веднъж не е било приказка, значи едва ли втория път ще стане, а за трети няма смисъл да говорим, защото спомените ми с теб са напъхани в кутия.
Да си призная, засега писането ми е потръгнало, но ме е страх пак да не изчезне. А и все се питам дали е достатъчно добре намисано, дали някой би го харесал. На мен си ми харесва много, разбира се! Ениуей, още доста работа имам да свърша и трябва да е до края на лятото, че после никакъв шанс да допиша ни книга, ни нищичко.
Споменах ли, че обичам Бургас. Втора седмица съм тук и далеч от всички неща, които биха могли да ме разсейват, мога спокойно да пиша и да измислям всеки един детайл, всяка една реплика... Чувството е несравнимо! Освен това обожавам морето. Адски много го обожавам.
Имам си и нова мания - сериал на име Felicity. На моменти ми доскучава, но като цяло е добър и смятам да изгледам всичките четири сезона.
Съвсем скоро смятам да си направя списък. От онези важните, които да направляват живота ми. Не казвам, че ще го спазвам, но поне ще имам доказателства, че някога съм мислела за бъдещето си. Имам доста интересни идеи и разсъждения, но те са за някоя друга вечер.
Сънищата са странно нещо. Това май не бях го казвала или поне не помня. Но наистина са странни. Няма да изпадам в подробности, но да кажем, че вече втора сутрин се събуждам с желанието да си остана в съня, въпреки че последният имаше тъжен край. Ако ми се отдаде възможност ще опитам да го опиша качествено, така че да разберете какво имам предвид, но сега съм на друга вълна и няма смисъл да започвам. Само ще си разваля идеята и ще превърна хубавия сън в не чак толкова хубаво четиво.
Имах нужда от промяна и си смених изгледа и някои други неща по профила. Не знам дали ще останат така, но все пак си е промяна. Да живее настоящето!

Love is just a chemical creation... lqlqlq

23 юли, 2010

Used to be

There is no such thing as forgive and forget. People make mistakes and they may forgive, but they never forget, because that's how we learn to never ever do that mistake again.

Чудя се какво ли щеше да ми кажеш, ако имах възможност да ти разкажа какво ми се случи за тази малко повече от половин година, през която не си говорим. Дали би ме упрекнала за грешките? Дали би казала, че съм се променила?
А дали ти си същото момиче, което винаги правеше каквото си иска дори да ти казвах, че според мен не е правилно? Дали все още си ти или вече си друга? Какво си правила през всичкото това време без мен?
Липсваш ми понякога. Но нямам силата да проговоря първа, защото ти реши просто да се отдръпнеш и да заличиш всичките ни хубави спомени. И сякаш всичките пъти, в които сме били само ние двете срещу света... Сякаш просто ги заличи и ги превърна в пепел. Не казвам, че нямам вина, но поне опитах да се боря. И все пак ти избра нея.
Едно е момче да предпочете да си отиде от мен заради друга, но не очаквах именно ти да го направиш. И все пак, ми липсваш. Бъди щастлива. Някой ден ще се срещнем отново.

22 юли, 2010

What you sound like

I wonder what you sound like when you're not wearing words.
I wonder what we have when we're not pretending...



Защото с теб това го можем най-добре - да се преструваме. Играем си на думи и в крайна сметка се объркваме все повече, докато отново не достигнем до онзи миг, в който ще те моля да останеш, а ти ще трябва да си отидеш.
Не превръщай това в игра. Ако трябва не ми говори изобщо, но поне не ме карай да вярвам, защото именно това правя. Да, вместо да се ровя в миналото трябва да продължавам напред. Но ме караш да се замисля за прекалено много неща. И ми липсват толкова неща... Като онзи път, когато на брега на реката изписахме имената си в пясъка, за да ги отмие водата и да заличи следите от онова, което имахме. Или като онзи път, когато гледаше мрачно към мен, надявайки се без думи да открия какво се върти в ума ти, докато изписвахме инициалите си. По дяволите, липсва ми онова лято. И ми се иска да можеше поне за миг да се повтори, дори ако отново трябва да те видя да заминаваш.
Съгласна съм да съм глупачката, която ще ти позволи за втори път да я оставиш зад себе си, стига поне за миг отново да бъде както тогава. А ти най-добре знаеш как да направиш тази моя идея реалност. Но не би посмял, защото ще боли. И все пак как е възможно да ме познаваш по-добре от самата мен? Разбира се, че ме познаваш. Иначе нямаше да ме обичаш така истински, нали?
"Глупаво говоря, мили ми Ромео." Цитирам Шекспир, припомням си забравени спомени и явно си любимата ми грешка, тъй като бих желала да повтарям тази грешка още хиляди пъти. Може би просто ми трябва нещо ново, с което да заместя теб, както правех досега или просто отказвам да те пусна. Но веднъж вече го направих, нали? Тогава защо не мога да си избия от главата мисълта, че може би дълбоко в себе си изпитваш същото?

21 юли, 2010

Пожелай ми

Тази нощ погледни нагоре към небето и търси за мене падаща звезда. Пожелай ми да обичам, както обичах теб... Пожелай ми да не вярвам в илюзиите си, а да ги сбъдвам. Пожелай ми не мечти, а реалността, каквато си я направя. Пожелай ми...
Но това е друга история за някой друг ден. Днес не искам да ми пожелаваш нищичко, защото нямам право да те моля за това. Днес няма да търся падащи звезди, както правех преди с теб, а ще си пожелая на онази красива звездичка, която свети точно към мен в четири сутринта. Ще си пожелавам безспир, докато най-сетне не осъзная грешката си. Мога да си пожелавам колкото искам, но докато не се боря за всяка една мечта и не я уловя най-сетне с върха на пръстите си, то моите желания никога няма да ме направят щастлива. И бих могла да стоя тук и да повтарям като глупачка, че съм те обичала, но каква полза, след като е в минало време. Нямам намерение да се връщам там, където бях. Прекалено трудно би било да оставя тези мигове отново да се изплъзнат от мен. Вместо това ще се усмихвам заради миналото и ще продължавам напред с надеждата, че някой ден ще си струва наистина да се боря за някого.

18 юли, 2010

Because I loved you

Dreams and dreamers... That's why we make wishes on shooting stars - because we want a moment to last forever.

Спомням си онова лято, в което се докознах до теб. Толкова дълго те бях крила в себе си и се опитвах да не показвам как караш сърцето ми да бие по-бързо и как непрестанно се усмихвах около теб. И една вечер, когато най-сетне ти просветна, реши че си струва да опитаме. По дяволите, беше хубаво. Най-приказното ми лято досега. Онази опияняващата любов беше новост за мен и нямах нищо напротив да бъда опиянена, стига да беше с мен. А наистина беше. Помниш ли, че същата онази вечер гледахме звездите и вървяхме. Беше тиха и спокойна вечер, дори не помня датата, но със сигурност всяка една подробност е изписана в стария ми зеленичък дневник. Бяхме само ти и аз и звездите и си пожелавахме вероятно едно и също нещо с други думи - да бъдем заедно. И си пожелавах всяка секунда да е вечна и да не идва никога края на лятото, защото трябваше да заминеш. Чудя се, ако беше останал, дали още щяхме да сме само аз и ти? Все пак, винаги се разбирахме със шеги и закачки и по един невероятно загадъчен начин успяваше да ме принудиш да те обичам все повече с всеки изминал ден. Мисля си, че щеше да е хубаво и може би вечно.
Но някак си, това не беше нашата приказка и ти замина. Далеч от очите, далеч от сърцето. Всъщност нямаше да бъде вярно, ако не беше спрял да ми звъниш, както преди. Може би така беше по-добре, защото през деня прекарвах толкова много време, чудейки се къде си, какво правиш, дали и ти си мислиш за мен. Онази плюшена играчка, която носеше аромата на твоя парфюм все още стои затворена в кутията със спомените, за да ми напомня на онова лято и на това, което имахме с теб. Зная, че бяхме деца, но те обичах истински. Иска ми се да вярвам, че щяхме да бъдем идеални един за друг, ако не беше проклетото растояние.
От какво те беше страх да се върнеш? Че ще съм ти ядосана? Наистина бях. Нямаше право да ми открадваш сърцето и после да забравяш за мен. Но ти никога не забрави, нали? Поне така ми каза, че си ме обичал прекалено много и не си искал и двамата да страдаме, когато отново ще трябва да се разделим.
Моята временна лудост. Просто се случи и вероятно никога няма да имам смелостта да изкарам играчката от онази кутия, за да не изгубя спомените, запечатани с нея. Защото те обичах и си пожелавах онова лято никога да не свършва.
И сега, когато всичко е минало ми се иска да не беше заминавал никога, защото щях да бъда щастлива с теб. Знам го, някъде дълбоко в себе си. Или просто ми се иска да вярвам. Но ти също си го изпитвал. Поне така казваше. Все пак, бъди щастлив. Явно не е трябвало да бъде приказка. Усещам онова натрапчиво чувство, че съдбата ме е изиграла и ми се иска да можех да й го върна. Защото ме научи да обичам и онова лято завинаги ще си остане в сърцето ми, заедно с теб.

14 юли, 2010

Imagination is my drug

I lose it. It just disappears and I look like this crazy girl that was just seeing things. There goes a month and a second and I'm completely lost, because it's all I can think of but I can't seem to make things right.
Have you ever had the feeling that you are good at something and then it just slips through your fingers? That's what happens to me.And then my heart skips a beat or two and the wave hits me, turning my world upside down. I see this whole new world and I can't seem to remember what it was like not to be there. It's a part of me and I'm a part of it and it all makes the perfect sense.
Ever since I started writing things I've been trying to get better. Because I had this crazy dream that someday my story will be good not just for me, but for other people too. And I'm looking at it now, as I see it till the end and I know that I made it. All I have to do is put it in the right words so that the world to see that I finally spoke up and I proved something.
I'm going to finish that story. Because this world makes me whole again like nothing else. And if I'm the addict, then imagination is my drug.


And btw, I am one in a million, because as stupid as it seems I do believe that there are angels and demons out there. And vampires and scary monsters and fairies. And I have my own dark angel to keep an eye over me. I gotta be lucky.
picture by dark-spider

13 юли, 2010

Makes me happy

So just because I finally got over you, doesn't mean there aren't days it all comes rushing back.

And sometimes I live for those days when I believe again. That's what we get, right? Just moments when we remember it all and it takes our breath away. I'm okay just knowing that you are out there and that you are happy. Somehow, that mkes me happy too.

Исках да споделя прекрасното сайтче с безброй красиви цитати и да споделя няколко мисли, които се въртят в последно време в ума ми. Признавам, че понякога ми липсва, но е хубаво. И когато се тревожа за нещо или съм притеснена, първата мисъл, която изниква в ума ми... е именно някой спомен, някоя закачка или просто нечия усмивка

picture by ~angelsflame