31 август, 2010

About the summer

Dear heart,

I'd like to ask you not to fall in love again anytime soon. Please be friends with my mind this time and because I need him coming here to be a good thing. And definatelly not heart-breaking. Also, do not let yourself be fooled by smiles and kind words. Be at your best behaviour because this is my favorite summer so far, and I'd like to keep it that way. Thank you!

p.s. The thing about the summer is that no matter how fun and romantic and perfect it was, it ends. And getting over a summer like that - well, I've never learnt that part, so... Good luck!

29 август, 2010

Excited

My heart tells me he is home...
but my mind tells me to leave town.


Няма как да го кажа по-добре от това. В едно такова особено настроение съм. Вероятно се дължи на вълнението за утре. Ще има поне какво да разказвам.

25 август, 2010

Know that...

If you could hear me, I would say that it doesn't matter what happened in the past. Yeah, I was the first, but screw me - I'm part of that past. And no matter how I feel you shouldn't hesitate and you should make her happy. Because I get that moving on sucks and sometimes even I wish things were different, but to be fair, most of the time I'm happy things are just like that. Because now I get to have so many good memories of you and me. And I know myself. If we'd stayed together for long time I would have screwed things up, or you would do something and I'd get mad at you and you know, it wouldn't be a happy memory.
So, make it work, no matter what. And yes, I will be happy for you and I do mean that. And if we switched positions I would have probably wanted you to tell me this exact thing. So, stop wasting time with me and just go for it.
You are a phone call away and I could have told you all this, but you know me - I'm not that girl. But you are that guy that does everything to make it work, so you don't need me to say it.

Fast-slow moment

It's long after midnight and I just wrote like a lot in my story, so I might be a little crazy. Anyway, I had one of those like fast-slow-fast-slow beating heart moments, that it sort of breath-taking and making me write crazy things. I make no sense, but... It felt good to see this. That I was the first one who you ever loved. And not just because it sounds all too sweet, but because I know it's the truth and it is for me too.
I'm guessing that somethings going on with him right now, and I'm now allowed to ask or anything, because I said I would back off, but I keep wondering. And I wanto to tell him that I'm here if he needs me, but I can't actually be there, because it's not my place anymore.
Again, I'm not saying the right things to the right person, but... I really hope everything turns out to be okay. And I'm glad I ever let myself love him, because he is kinda amazing, special, and breath-taking sometimes, even though he doesn't think so.

24 август, 2010

Don't ever give up

'Everybody has to figure out who day are eventually.'
~Felicity

It took me so long to realise it, but... Everything that happened - it's not about them, it's about me. I thrusted people, I loved them and when they left my world crushed, just like my heart kinda started sounding broken. And I kept thinking what did I do wrong. The answer is simply nothing. Maybe I didn't fight too hard, maybe there were things I had to say to make them stay, but if someone wants to be with you, they won't be looking for an explanation, they will be right here.
So, it's just another lesson. Another box full of memories and then many days when I feel lost. Until I find myself again and then there's nothing in the world that can hold me steady. I feel like a force of nature that can do anything just like that.
Relationships are hard... And pretty much addictive. You start being around someone and you get used to the way they laugh, the way they look at you, trying to figure out what you are thinking. So they leave a fingerprint on your heart and it never really fades. But when they go it's as hard as always. And it takes like forever to get over the feeling of being lost. But the only thing that makes an addiction to go away is... well, another addiction.
I know, because I've done this. I used to love being lost, because when you find yourself, you feel strong and then when you lose yourself again it's the hardest thing in the world to find what you've lost. But you eventually get over that. And you know that it's not about them anymore - the people who left and broke you. It's about you and you only. And about what you want and who you want to be.
What I want is the easy question, at least for me. I want the fairytale with the right guy who won't be anything near perfect, but will be there for me, and love me, and makes my world a better place. I want this dream that I had ever since I found out what writing is to become true. And I want to figure out what to do after high school, because it's still not decided.
Who I want to be takes more time to figure out. Because you first must find out who you are. And I can't really point out who I am, but at least I know who I am not. That's another story. So, I want to be a writer. And I want to write things that matter to someone. And I'm gonna do whatever it takes to make that happen. Because that's who I want to be - someone who doesn't give up, no matter what and who fights till the sky falls down on him, and sometimes even after that.

18 август, 2010

Happy, optimistic... me

I'm just a step away.. I'm just a breath away,
and it's so not close enough, but it's okay.


Мислех си... Все се ядосвам, когато се налага да си начертая една хубава червена линия и да не я преминавам. И то защото все повече се изкушавам да я премина. Този път не е така. Следвам всяка твоя стъпка и не смея да направя дори най-малкото движение, за да не предизвикам някой непредвидим разговор и да се върна към онази част с липсването.
И знаеш ли, света пак е мой. По онзи мой си начин. Щастлива съм! Това вероятно е най-страхотното ми лято от доста време насам и не успяваш да ме оставиш без дъх, нито да станеш моя непрестанна мисъл. Не променяй това. Далеч съм, но чувството е несравнимо. И съм свободна да правя каквото си пожелая. С теб и без теб, няма значение. И зная, че с теб също ще е хубаво, но няма да си те пожелавам повече.
Освен това зная, че мога да достигна небето с ръка. И ще го сторя. Сега е момента да си пожелавам глупави желания на падащи звезди, да мечтая за приказки и да обещавам неизпълними желания към самата себе си. Защото света е мой и ако реша всички тези неща могат да бъдат реалност. Зависи единствено от мен и от това дали ще успея навреме да допиша онази история. Но дори да не се получи, света пак ще е мой, просто защото го искам.

13 август, 2010

Time to crash into the sun

Време е за нещо ново. Или за ново начало, не съм решила още как точно ще му викам.
Запознах с преподреждане на стаята си и напредвам бавно и славно. Някои неща влизат в кутията със спомени, други към коша, а трети някъде скрити за следващото подреждане. Преглеждам старите снимки и оставям място за новите.
Май с хип-хоп танците бях до тук. И то не защото не ми харесва. Харесва ми, но след всяка тренировка настроението ми му е нужен спасителен пояс за да не потъне на дъното на океана. Така че е време да се оттърва от това ми занимание, за да оставя повече време за писането на книжката.
Освен това май ми стана ясно към кои неща ще го оставя - към старите. Простичко е - няма да си получа приказката и няма смисъл да се опитвам. И все пак трябва да му благодаря някой ден за онова прекрасно лято и невероятните спомени. Хубаво е да поглеждам назад с усмивка.
Напред към новото и неизвестното. Тази учебна година трябва да си измисля онзи хубавия план, който вероятно няма да изпълня, но все пак не всяка година съм единайсти клас и мисля, че сега му е времето за нови неща и грешки и веселие и какво ли още не.

Draw a line

I spent the night watching the meteor shower and making stupid wishes on shooting stars. And I wished for you. Because I would do it again. All of it. You, me, us... You are my someone worth waiting for. I think. At least I hope so... Or I have completely lost connestion with the reality. And I probably have no right to say it but... I wanna be with you again just like before. And I'm pretty sure we'll be great together if only you don't have to go.
I wanna know for sure what is this all about, so starting from tomorrow (saturday), I will not say anything, you know write anything or even talk about you or with you. I wanna know if I'm writing all this just because you said you missed me. And I'm a little bit confused and...
I watched the meteor shower and I feel inspired. Like I'm closer to whatever think I want. And I can't make a desicion based on what you said. I have to make it for me. So, yes. I'm drawing a line. Make sure you do that too, because I... Fall for you a little bit too easily.

11 август, 2010

Може би...

Знаеш ли, че веднъж си бях пожелала именно теб на падаща звезда? Тогава използвах по-различни думи, но исках нашата история да е вечна. Знаех, че няма и все пак точно това си пожелах. И вероятно ако можех да се върна назад пак щях да направя абсолютно същото.
Защо ли? Лесно е да бъда с теб. Беше като поемане на глътка въздух. А после просто изчезна, отнемайки от мен нещо толкова простичко и в същото време толкова необходимо. И не мога да съм ти ядосана. Просто... Толкова е лесно да говоря с теб за каквото и да било. Сякаш времето при нас не е от значение. Можем за няколко секунди отново да бъдем близки и да си говорим толкова откровено, сякаш сме обратно в миналото. Липсва ми това.
И да, тревожех се за глупави неща, като това дали ще те видя и дали няма да се държа прекалено глупаво около теб, за да узнаеш твърде лесно колко си бях изгубила ума по теб. Но ти беше прекалено зает със същите глупави мисли и в един миг тревогата отмина. Вече нямаше значение нищичко, защото имах теб.
Твърде лесно бих могла да се изгубя в теб. И вероятно го знаеш дори по-добре от самата мен. Но нямам време да поставям граници. И все повтарям, че трябва да следвам сърцето си. Моето не е сигурно какво желае и дали ще го получи ако посмее да пожелае... Но съм готова, каквото и да следва. Няма да бягам и няма да отричам нищичко. Липсваш ми и колкото и глупаво да звучи, бих повторила всяка една грешка с теб.
И както винаги, ще бъда незабравимата, когато всичко е свършило. И ще ти липсвам, когато вече имаш нея. Това се е превърнало в песента на живота ми. Но нима не определям това сама? Ето защо, ако сърчицето ми реши, ще се боря за теб. А ако ли не, ще те оставя да си отидеш. И дори всичко в мен да крещи, че трябва да бягам, вероятно няма да има по-добро скривалище от твоите прегръдки.

p.s. Обичам да ме объркваш, макар да мразя да се чувствам объркана. И обичам да ме караш да се усмихвам, без дори да го осъзнаваш. И това лято все пак си е само за мен. Ти си просто част от него, както преди. И може би още те обичам... Колкото и глупаво да звучи.

Confused

I miss you too, but it doesn't change anything, does it. So why are you saying this?

Ще ми се да можех да накарам света около мен да изчезне поне за малко. Докато бях в Бургас всичко ми се струваше толкова далечно. Можех да дишам и да пиша спокойно, без да проверявам дали си тук или не на всеки няколко минути.
Опитвам се да не се връщам към онази вечер, когато каза, че ти липсвам. Но знаеш ли колко пъти си ми липсвал ти? Иска ми се да мога да приема нещата каквито са, но за целта може би трябва да престанеш да казваш подобни неща. Защото само от това да си те представя с някой друг ми се плаче, макар да знам, че не си мой, за да те загубя. Но беше...
Това лято си е моето. Само за мен и за моето писане. За моите Алиенора, Кристофър и Ейдън. А не за теб, мен, звездите и как й беше името. Затова, моля те спри да ми напомняш какво е било. Не искам да си спомням и да се изгубвам в миналото.
Заради такива като теб ми трябва копче за изключване. Не те разбирам. И ми се иска да можех да надникна в ума ти. Правиш едно, а казваш друго и е страшно объркващо. А когато съм объркана вярвам на онова, което аз си искам. А не бива.
Както и да е. Трябваше някъде да помрънкам и да се опитам да си подредя мислите. Нямаше много ефект, но утре повече.

05 август, 2010

Любимата ми мания

"Краткият втори живот на Бри Танър"

По романа "Затъмнение"
Стефани Майър

Предупреждавам, че смятам да си споделя мнението и ако не сте я чели, а имате намерението, мога да ви разваля интереса, затова спрете сега.
Стефани е адски права, че някои герои просто си носят своята история, а тази на Бри ме трогна. Толкова невинна бе близостта й с Диего и в същото време толкова истинска. Искаше ми се искрено краят на "Затъмнение" да беше малко по-различен и те двамата да бяха оцелели. Всъщност щеше ми се да видя как щеше да се развие живота им. Дали Фред щеше наистина да ги чака във Ванкувър и защо глупавият Райли бе предал вероятно най-свитното си дете в ръцене на Виктория, наблюдавайки как тя жестоко го разкъсва на парченца?
По дяволите! Една от причините да ме е страх да напиша дадено нещо е именно мисълта, че после някой може по същия начин да се чувства безсилен и да наблюдава съдбата на любимия си герой през моите очи, виждайки че не е редно да се случва именно това, което аз съм решила.
Отклонявам се от темата. Книгата е една от онези, които четеш на един дъх, а след това оставаш докоснат от нея. И то не заради друго, а просто защото героите са толкова истински и някак толкова чаровни, че ти се иска да повярваш, че наистина са живи.
Браво на Стефани за поредното невероятно четиво и дано скоро отново ни зарадва!

04 август, 2010

Ако можеше и вечно да е лято...


Напиши името ми в пясъка до своето, за да помни морето, че сме оставили следа.

А то дали ще помни е съвсем друга история. Дали е вярно това, че ако нещо се случи един път е случайност, но ако се случи втори път, значи ще се случи и трети? Малко се съмнявам.
Споменавала ли съм ти някога, че си като добре прочетена книга. Познавам всяка страничка до най-малките детайли и все пак понякога се изгубвам в нея. Докато не стигна последната страничка и не се досетя, че това вече се е случвало. И се питам дали ако я прочета отново края няма да е друг, за да стигна до същите финални редове.
Определено трябва да поспя дълго, когато се прибера у дома, за да не се замислям повече за подобни неща. Но си ми любимата грешка, забрави ли? Всеки път се връщам към теб, за да си спомня защо всъщност те наричам грешка и се убеждавам, че съм била права. И все пак може би скоро няма да се науча да не те допускам повече. Всъщност вече го правя.
Наслаждавам се на лятото и определено ще го запомня. Ако можеше и вечно да е лято...
photo by Camiloo