29 септември, 2010

I'm sorry, do I know you?

The thing I like about taking photos is that no matter when you look at it, the person you knew is still there, even if he's not the same anymore.


В последно време забелязвам, че все по-често отварям някоя папка на лаптопа си, за да разгледам стари снимки и попадам на познати лица. Спомням си хубавите дни, когато сме споделяли незабравими мигове... И само толкова.
Убедена съм, че и други си мислят същото. Странници, които си спомнят от време на време някой хубав момент, а все пак съм някоя непозната от снимката, която просто е била там по случайност. По принцип бих отворила кутията с какви ли не неща, които да ми напомнят на това кои сме били преди и кои сме сега, но... Има ли смисъл?
Все пак, ако някой наистина е държал на теб, не би те забравил, нито би избрал някой друг пред теб. После вината сигурно пак ще е моя, и може би донякъде е, но винаги трябват двама. И е адски жалко... Да имаш снимки с непознати. Поне на снимките изглежда така, сякаш сме били само ние срещу света. Почти мога да си спомня какво биха казали в дадени моменти и сякаш чувам гласовете им с главата си. А когато някой каже някоя шега се засмивам и търся с поглед лицата им, за да видя дали и те се смеят.
И просто... Наитсина е жалко.

28 септември, 2010

You can tell me anything

write me something and i'll tell you who you are. tell me whatever you want and i'll believe it. but i don't want to hear the things you tell everyone. i wanna hear the things you are afraid to say. and don't worry - i never said i was a saint either.

Писах цял ден, вместо да уча за четирите си входни за утре. И не мога да спра, макар честно казано да нямам нещо важно за казване.

Just let me love ya

I'm just barely touching you and that does not take my breath away, but suddenly there's nothing I want more than to lose myself within you.

И колкото повече научавам, толкова повече искам да зная. Пристрастяващо е...


~so, just let me love ya ^^

19 септември, 2010

Still true


"Трябва да призная, че не беше част от моята книга... Но ако я отвориш сега, ще видиш, че ти си началото и краят на всяка глава."



Кажете ми отново да не вярвам в съдбата и глупавите и знаци. Е как, след като всяка една от предходните думи е пропита с малки частици истина, които винаги, ама винаги ще свързвам с едно момче и едно лято? Всичко зависи от една последна стъпка... И нямам представа къде ще ме отведе.

17 септември, 2010

So over

I've been holding on to a dream for a while, afraid to wake up in the middle in the night and realise it was all just an illusion. But is it. And it will never be more than that, never again. So, I'm letting go of it. It's about time I quit that addiction and find a new one.
Don't say I didn't try. You didn't care enough to call, remember. So why should I do it any longer. I'm done wasting my time on a dream. It's not worth it anymore and I don't need a broken heart again.
I've got my writing and all the other things that simply make my day perfect, so no, I don't want to be disappointed anymore. And that's all you do. Say something out of the blue and give me one hell of a reason to remember you, till you come back again. But I'm tired of this stupid little game of ours.
I honestly thought I could be friends without the whole drama thing, but you can't expect me hear all the stories you've got and not feel bad about not being part of that. It's like... Well, it sucks. And I kinda hate saying all this, but I can't keep waking up at 4 a.m. and have those weird dreams. Reality already makes it clear that I'm being an idiot, I don't need any other reminders.


15 септември, 2010

4 a.m.



'The only reason we are fighting right now is just because I wanted to see you and you simply didn't care.'





There something about some dreams that make you wonder, you know. There's this simple honesty in the words you say, when you are asleep to someone you will never say that in reality. And it's 4 a.m. It always is. I'm this close to seeing the sunrise and I can almost feel the rays of light on my face, but... it's still dark. And it's still 4 after midnight. I'm awake after a dream and I keep wondering if it will ever be the same again, already knowing the answer. It's not the same, 'cuz we're not the same. Once upon a time I wouldn't have been all that scared to admit it. I wouldn't have been terrified to believe, even if it was a lie.
If I could change things, I would. If it was up to me I'd never ever stop trying, but... Now I ask myself what's the point and give up. Because I'm scared that you will not care, just like last night, when it was 4 a.m.
Whatever, I don't need to be distracted. And the people what are meant to be together always find their way in the end. At least, I hope so.
photo by sugargrl14

14 септември, 2010

Любимо мое лято

Развълнувана съм за първия учебен ден, макар да съм убедена, че щом срещна госпожата по биология вече ще плача за лятото и ще искам да не е свършвало. Споменах ли, че това лято ми е едно от любимите. Нямам приказка за разказване, но пък си беше изцяло за мен и малко за него. Достатъчната доза, която да ме оставя без дъх понякога, но ще се изпари веднага щом започнат многото уроци. Поне се надявам да изчезне, защото иначе няма да е хубаво.
На половината на моята хубавка книга съм, а вече обещах да е коледния подарък на моята любима Муши, а и моят. Надявам се да ми стигне вдъхновението от лятото за това, както и ентусиазма.
Убедена съм, че ще е адската година в добрия смисъл на думата. По-малко драма, повече забавления и обикновените лиготии. Нямам търпение! И няма да се примиря за нищо по-малко от най-доброто този път. Зная, че сериозността ми е относително понятие, но имам какво да доказвам и се надявам да успея.
Ениуей, изчезвам преди да съм започнала да говоря абсолютните глупости.

Любимо мое лято, обичам те! Идвай по-често и не си отивай никога. Спомените, които ми носиш всеки път оставят без дъх, миговете оставят следи, а хората се запечатват в сърцето ми. И ще ми липсваш!

13 септември, 2010

Среднощни размишления

Всяка една идея, предизвикала ме да пиша, носи със себе си няколко много важни елемента. Първият е създаването на героите. Той обикновено става несъзнателно, в зависимост от самата идея и всеки герой си заема определената позиция. Второто много важно нещо е проучването на детайлите - къде се развива действието, какво точно представлява. Третото нещо, което определя бъдещето на идеята е защо изобщо съм се захванала с нея, каква е целта ми и какво искам да покажа с написването.
Създаването на герой е най-лесно. Главните герои и техните заплетени взаимоотношения са напълно достатъчни за начало. После те сами водят развитието на цялата история, тъй като всеки от тях е индивидуална личност и има свои разбирания за нещата.
Проучването е трудната част. Трябват точни сведения за места и събития, които да те накарат да вярваш на всяка дума, а това далеч не е толкова лесно. За сметка на това е безкрайно интересно и заинтригуващо. Намираш какви ли не подробности, от които използваш едва половината, за да оформиш нужните места, които героите да посещават. Добавяш детайлите и ако имаш достатъчно късмет получаваш желания резултат, който понякога дори те изненадва.
И цялата тази работа може като нищо да отиде на вятъра, ако си нямаш ни най-малка представа защо изобщо си се захванал да пишеш. Това ми отне година на неактивно писане, докато разгадая основната идея до края. За щастие, вече я имам и всичко върви по план. Но преглеждайки кутията със стари изписани листи хартия виждам доста незавършени истории, от които имам няколко любими и някой ден с малко късмет ще успея да разкажа. Най-любимата ми от всички е и най-обърканата в главата ми, тъй като непрестанно някоя идея измества друга и все нещо не се получава - липсва ми третата подробност, а именно какъв искам да е краят. А не искам да свършва, макар главните герои да са ми подписали смъртната присъда досега.
Дори не съм сигурна защо обяснявам всичко това, но поне вече зная какво търся, когато се захвана с писане извън рамките на обикновеното мрънкане и казване на неща на грешното място. Обещах коледнен подарък на моето Муши и възнамерявам да си изпълня обещанието, а утре двете ще се забавляваме страшно много. Време е за сън.
photo by sugargrl14

10 септември, 2010

Закъснявам...

Закъснявам. Няма те. Часовникът отброява последните няколко секунди, през които дъхът ми ще спре. Сърцето ми ще запрепуска бързо, а спомените ще залеят ума ми.
Закъсняваш, а имам толкова много да кажа. Не ми достигат думите, докато стоя пред теб и се изгубвам в тъмнината на очите ти.
Късно е. Времето не ще ни чака вече. Отминават бавно последните мигове, в които съм твоя, а ти - мой. Остават мъничко болка, неизречени думи и забравените спомени.

Не се надявай времето да ти прости. Кажи всичко точно в този миг, макар да се страхуваш. Изречи всяко едно свое чувство, дори да е само шепот. Само секунда след това мигът е изчезнал, а с него и всичко онова, което е можело да бъде.

06 септември, 2010

Truth

Just so you know

Невероятно е как по-добре от мен знаеш какво си мисля. И е толкова лесно да разговаряме, че сякаш никога не си бил далеч. Отнемаш съня ми, без дори да го искаш и имам да кажа толкова много, а не ми достигат думите.
Онази, изгубилата връзка с реалността, част от мен не спира да ми повтаря, че ако се боря достатъчно и ако наистина го искам, мога отново да си те върна. Но нямам право да правя това. И все пак... Хубаво е да знам, че някъде там има някой като теб. Както сам каза, даваш ми надежда. И вярваш в любовта, макар и двамата да знаем колко може да боли. Вероятно вярваш по-силно от мен в приказките и в щастливия край. Допълваш мислите ми и продължаваш да ме объркваш.
Питах се какъв ли спомен ще ми оставиш от това лято, тъй като всяко лято ми оставяш по нещо, което да ми напомня теб. И май вече имам своя отговор - призна, че ти липсвам. И ти на мен. Знаеш прекрасно как да ми отнемеш дъха, но го правиш сякаш несъзнателно. А тъкмо когато реша, че може би изпитваш същото, ти се отдръпваш. Знаеш ли как ми се иска да ти кажа да замълчиш понякога. Най-вече в миговете, когато се отдаваш на онези детайли. А именно те ми доказват, че си същото момче, в което се влюбих.
Мога да повтарям до безкрай, че ми е все едно и че нямам право да си те пожелавам, но в края на деня няма значение. Винаги ще си те пожелавам, защото без каквито и да било факти зная, че щяхме да си получим приказката, стига да не беше свършило лятото. А то винаги това прави - отстъпва мястото си на есента в най-неподходящия момент и си оставаме със спомените, съобщенията и аромата на парфюм.

Обичам... да те обичам!

04 септември, 2010

Flip-flap theory

In every girls life, there's a boy she'll never forget and a summer where it all began.

Бих могла да ти върна вярата. Дори бих могла да ти помогна да откриеш обратния път към себе си. А си тук, само за да си отидеш отново. Глупаво, нали?
Липсвам ли ти, докато търсиш себе си? Само ми кажи и ще ти помогна да се върнеш пак при мен. Зная, грешно е. Но някои грешки си струват да бъдат повторени. Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам в думите си. Това е моето незабравимо лято и зная с какво точно искам да го запомня. Нужна ми е само малко помощ, но по-добре от теб зная, че няма да ми позволиш да сгреша отново. Какво пък, нищо ново.
Знаеш ли, че си имам цвете, което никога не увяхва. Дори ми се усмихва всяка сутрин, когато се събуждам. То ще ми напомня на лятото, когато ми липсва. И може би дори на теб.

And I wish it was enough

I'm back at that place where I have nothing to lose and I can't say anything. I can't leave and all I want is to be there for you. So that's what I'm gonna do. For what is worth I'll be here for you, whenever you need me. And I'm gonna hope it's enough. You are my someone worth waiting for and fighting for, I think. And I can't really take that away. I said I wanted to remember this summer as one of the greatest. You were part of the last one I loved, so why can't it be the same. No, even better. Because I know we could have gone through fire if we had to and you can feel it too. And I still... You know, believe in us, in what we had and in what we can have right now. As stupid as it seems, I'm still here waiting for you to realise I'll always be there for you.
Just for the record, I'm not saying those three words, because the moment I do it's like everything starts going too fast and next thing I know is I've lost myself. But they are true and I hope that's enough. And damn it, I don't want him to leave ever again. Same old story, different summer, I guess. Only now I'm the idiot who can't get over him and he's not sure what he wants. Lucky me.

03 септември, 2010

Idiotic me

I'm screamin'I love you so...

Всеки път, когато замълча си мисля мислиш ли за мен както аз за теб. Нямам право да си мисля подобни неща, но все пак част от мен, онази вярващата, смята че рано или късно ще си имаме хубавия край. И времето ми изтича, както винаги, а нямам смелостта да кажа каквото и да било, защото няма да е честно... и ще боли.
А зная, че част от теб също иска този път да не е сбогуване. Или наистина съм си изгубила ума, което също е възможно. И все пак се надявам, че тази част у теб ще надделее точно както всеки път, макар да знам колко нелепо е това.
Може би наистина трябва да избягам, макар сърцето ми да иска да е тук с теб. Може би просто си въобразявам неща, защото съм свикнала сърцето ми да ти принадлежи. Но колкото пъти досега да смятах, че съм грешала, се оказа че не е било така. И... Страшно ми се иска да повярвам и този път. Не желая да е както преди, а по-интересно, по-омагьосващо, по-истинско от всякога. И съм убедена, че би го направил такова за мен в някой съвършен свят. В същия този свят нямаше да трябва да си отиваш и щеше да бъде приказка от началото, та до самия край.
И дори сега щяхме да бъдем заедно, както сам каза, защото прекарвахме цял ден заедно, от сутрин до вечер и дори искахме още. А всичко се случваше толкова бавно, толкова невинно... Дори не се бях замисляла за тези неща, докато сам не ги спомена. Просто знаех, че наистина щяхме да бъдем заедно дори в този миг.
Вече е време да се събудя, макар това да я любимият ми сън, в който усещам парфюма ти по кожата си. Време е да се събудя.

...but my thoughts you can't decode.

01 септември, 2010

It sucks

The worst thing in the world
is thinkin' that you had a chance, when you actually never had one.

Случва ми се всеки път. Решавам, че нещо може да стане и давам всичко от себе си. И се надявам, че рано или късно някой ще забележи усилията ми. А всъщност все нещо не е както трябва и никога не е правилно. Всеки път повтарям, че няма да допускам същата грешка отново и все пак се случва. Няма смисъл да обяснявам за какво конкретно говоря, тъй като съм го зачеркнала от заниманията си, но знам колко много бях вложила в това и... е гадно.