26 октомври, 2010

Откривам те

My point is, there are a lot of people in the world. No one ever sees everything the same way you do; it just doesn't happen. So when you find one person who gets a couple of things, especially if they're important ones... you might as well hold on to them.


Оставих те да определяш правилата, след като всичко, което бях постигнала се провали. И ти го направи, оставяйки ме извън пределите си. Не беше никак честно, след като нямах намерение да провалям приятелството ни, само защото те харесвах, но все пак имах ли избор, освен да се примиря и да се отдръпна. По дяволите, отне ми доста време да спра да се ядосвам на действията ти и понякога дори отново се ядосвам, но свикнах да не бъда част от твоя свят. Винаги ми е било интересно как обаче ти виждаш нещата. Няма да се връщам назад и да се опитвам да узная какво е било приятелството ни за теб, но все пак беше хубаво да видя, че можеш да разговаряш нормално с мен, без да противоречиш на всяка моя дума или дори да не ме изслушваш докрай. Дори все още търся несъзнателно онова пламъче в очите ти, когато погледнеш към мен, просто за да съм сигурна, че го няма. И понякога ми се струва, че долавям онази нотка в гласа ти, с която произнасяш името ми. Но доста добре лъжа себе си и ще добавя всичко това към илюзиите.
И все пак... Все още зная какво харесах в теб и понякога успявам да го открия в теб.

25 октомври, 2010

Wanna live, but don't have the time

Има един единствен ден в годината, когато мога да бъда която или каквото си поискам. И някак ми се иска да вярвам, че поне за миг... Бих могла да бъда твоето момиче. Стига само да пожелаеш... <3 style="">


Няма подтекстове, нито послания към когото и да било. Просто имам проблясъци и разни идеи. Тази година си е само моя и няма да я деля с никого повече. И да, за Хелоуин говорех. И за онзи "неслучил се" час... Идеята да направиш нещо, което всъщност все едно никога не си правил след това ми се струва някак примамлива. И вдъхновяваща.
Искам да си открадна време, а вместо това все повече закъснявам. Нямам представа за къде съм се разбързала, но колкото повече бързам, толкова повече оставам на едно място. Вместо да пиша, трябваше да уча за контролната по математика, на която и без това ще изкарам двойка и после майка ми ще ме убие. Или по-лошо, няма да ме пусне да отида на толкова важния Хелоуин. А някак си всички тези празници преди бяха за някого другиго. Този си е за мен!
Не можеше ли всички яки идеи за писане да се появяват през лятото, когато си нямам занимание, а трябва точно сега да ми се струпват. Имам да кажа страшно много, а оставам без думи, тъй като трябва да бъда някъде и да правя нещо... При това безсмислено. Все едно ще ми потрябва някога да зная как се решават геометрична и аритметична прогресия, но както и да е. Не му е време за мрънкане, а за учене. Ще мрънкам, като си получа двойката. :) Рано е за пожелания, но все пак... Хелоуин е не само за мен, в онзи смисъл на думите. Направете си го както пожелаете, маскирайте се по най-страхотния начин и после ще споделяме спомени и снимки както само ние си знаем. <3>

23 октомври, 2010

Same story, different names

I spent the last three days watching the BTV tv-series 'Glass Home'. Ii's my new addiction, actually. I accidentally saw an episode from the new season with my cousin and I liked it, so I started wathing it from the beginning. And when I first saw Siana I thought that she was a little bit to dark as a character. Most of the times I couldn't really decide if I liked her or not, but kniwing the whole story... I started thinkin.
I could easily be like her. I'm stupid enough to fall for the wrong guy and get myself in trouble. Okay, maybe I wouldn't make things all that complicated. But I know my limits, and love is kinda my weakness. A prove to that is the fact that I liked Dani's character from the beginning, because he's funny, charming and nice most of the time. But he's still a total jerk to both Alex and Siana.
Still, my love history is full of guy's like him... pretty much, so...
I'm just saying, I kinda know why she did all the things she did. And in real life, I'm a little bit like her when it comes to falling in love. I forget what is right and what's wrong. I end up with pink glasses, too much hope and then... well my Dani does not come back to my rescue.
Spending the weekend home, watching tv-series and not having the inspiration to start writing usually makes me a little... distant from reality. I start thinking about things and end up writing about them here. Most of the time it's just stupid thoughts and ideas, kinda like now. Anyway, I just felt close to her story and wanted to say it somewhere. Have a good night!

22 октомври, 2010

Нови идеи за продължението ^^

Стоя си аз и си размишлявам. Тъкмо си изгледах втория сериал и няколко стари недописани разговори на Алиенора и Ейдън ми се появиха в главата. И после последваха нови. Вълна от идеи, думи, чувства. И както бях само с началото на втората книга, достигнах до края й, измислих почти всичко от главното действие и дори заглавието. Няма да го издавам сега, за да не ми открадне някой идеята, но вече нямам търпение да допиша първата, само за да започна втората. Малко ще е по-мрачна и мистериозна. Поне така ми се иска, но ще видим как ще потръгне, когато я започна. Трябваше да се похваля, че за пореден път имах един от тези адските моменти, когато както нищичко не ми идва на ум, така малко след това се случва магията и всичко ми минава като на лента пред погледа. Сега трябва само да ми остане повече време и вдъхновение за писане и всичко ще е наред. Стискайте палци и ми пожелайте вдъхновение и за напред. c(:

21 октомври, 2010

I can do worse, so be careful ;]

Бива ме да съм лоша. Обикновено дори нещо да ме дразни си мълча. Не и днес. По дяволите, хареса ми да съм лоша! Няма да изпадам в адските подробности, тъй като няма да мога да обясня за кого говоря, а и не искам и т.н. Но... Хората понякога са гадни. Добре де, става въпрос за моя клас и това колко незадружни сме. Адски ме дразни това, че някой набутва приятелите ми, особено когато въпросния някой няма особено основание да го прави. И да, затова бях гадна. Казах доста лоши неща и дори някои се учудиха, от това че досега не ме бяха виждали в такава светлина. А признавам си, дори не се бях развикала както трябва, просто вървеше музиката, а аз исках онзи да чуе, че изобщо не ми е харесало как прецаква братовчед ми.
Ениуей, хората са адски глупави и гадни понякога. И ми омръзна да го премълчавам. Някой трябва да им каже, че грешат, и че рано или късно ще застанат пред прожекторите и тогава и те ще са прецакани някак. И ще го заслужават. Знам, че звуча някак адски... Гадно, да. Но когато ме беше грижа кой какво би си помислил, всички ме смятаха за прекалено затворена, мълчалива и не достатъчно не зная каква. Е, след като ще ми правят номера, поне ще им дам причина да се държат така с мен, за да не ми е гадно след това.
Странното е, че все едно през цялото това време все едно се бях скрила. Интересуваше ме дали ще нараня някого, дали ще го засегна... А на тях им е все едно. Не на всички, но на повечето. На него включително. Продължава да се държи добре уж, докато не се обърна към него или не изкоментирам думите му. Тогава казва нещо, което да ме подразни и се връщаме където бяхме. И това започва да ми харесва. Убеждавам се защо бях убедена, че никога нищичко нямаше да кажа както преди.
Та, за моите хора правя всичко, а другите да не са ни на пътя, особено ако смятат да ни противоречат.

20 октомври, 2010

Искам да си открадна време

Досега имах идеята да запиша българска филология, просто защото ме влезе литературата, освен ако не си намеря друга по-близка до писането специалност. Днес установих защо няма да е българска филология. От началото на годината анализираме поезията на Ботев и досега не ми пречеше това. Правили сме го хиляди пъти с други произведения. Само че "Хаджи Димитър" ми е слабост. Учих го в трети клас на изуст и от тогава си ми е едно от любимите. И днес, докато госпожата обясняваше какво е използвал автора, какво е загатнал в думите си, изобщо целия анализ ми се стори пълна глупост. Не, че не е вярно всичко в него, но... Литературата, и особено поезията би трябвало да те накара да почувстваш онова, което поетът е изпитал, докато е писал всяка дума. Да я усетиш не със ума, а със сърцето си и да се замислиш, че може би знаеш какво точно е чувствал и какво го е накарало да напише именно това. Трябва да те докосне. А нищичко от тези анализи не ме накара да се чувствам "докосната" от творбата. Не искам да изгубя това завладяващо усещано, само защото някой, който не е разбирал от писане, е решил, че литературата трябва да бъде анализирана и гледана под микроскоп. Освен това съпоставяме всеки един герой с някой Бог, с някой чужд герой и идеал. Не смятам, че би трябвало да се оприличават герои на различни творци, защото всеки един от тях е създаден по определена идея и си има своя роля в творбата, независимо дали е поетична или не. Поне мен би ме подразнило, ако някой започне да сравнява героите ми с да кажем Ахил. Не, че не съм чела за него и не съм се изумявала на героя му, но все пак дори едно качество да го отличава от мой герой, то ми е достатъчно да кажа, че са прекалено различни, за да бъдат сравнявани.
Отклоних се в лични мисли. Исках още да кажа, макар и пак не където трябва, че той грешеше по отношение на мен. Смяташе, че не ми достига нещо и че не притежавам страстта, с която той правеше своето си нещо. Притежавах я и доказателството са всичките изписани думи, а дори и неизписаните. Просто живеем в различни светове и за миг бях помислила, че бих могла да изградя мост между тях.
Трябва да реша какво искам да правя, и то скоро, но съм сложила на първо място книгата и наистина трябва да я завърша скоро, защото май тепърва ще се започва с многото домашни и контролни. Искам за пореден път да си открадна време само за мен и моя си свят, но реалността ми пречи. Нищо ново, ами... До скоро!

Late night

I hear you say my name and I start looking for that same emotion in your voice that I was once used to. My eyes meet yours and I wonder if you were thinking about me in that same moment. I know you don't care, you never did, but I cared for you and me both, so... I keep saying that being around you meant nothing to me, but it's just my perfect little lie. Because you're not the same anymore. We don't share those honest talks and laughs. Instead, you have your world and I have mine and most of the time, I swear I believe it's for the best. Until I find myself looking for that same old you I was used to. And I sometimes miss it, and it may hurt just a little, because I cared too much, but I'm afraid you never really did.

13 октомври, 2010

My own drug

Fear is a powerful emotion. I know, because I felt it and these days as I homework I got to write for it. I guess I chose not to think about it and write about someone else's fears instead of mine. But truth is, I'm kind of scared to 'grow up'. I have less then three months to be 17 and then I'm supposed to be one of the grown ups. I'm gonna love that, I'm pretty sure.
What scares me is what comes after that. I once tried to write about my life in like 5 or 10 years and it turned out that I can't really say much. The only thing I was kinda sure was that I would fail in writing the book, because I had no idea how it would have ended back then. Now I do know and all I gotta do is keep writing. And if there's anything I wanna do in the future - it's to write. Everyone has something that gives him hope, dreams, inspiration, power... everyone has his own drug and this one is mine. Because no matter how long it takes to find it when I've lost it, it always comes back to me eventually. And I've noticed that it's now with me even when I so badly need to sleep. I keep thinking of a certain conversation in one of my stories and I really wanna remember it, because it sounds so good to me, and I'm scared that since I'm too tired late at night I won't be able to remember it in the morning. So, I try to write it all down and the next day I can't even remember what I was writing about.
This kind of reminds me of how I started to write the Illusion-addict diaries. I had too many things to say and suddenly the words just kept finding their place on the list, so it was just that simple to press publish and then enjoy reading what my crazy mind thought of. If this is my worst habit, I hope I never get rid of it.
Anyway, I wanted to say one thing and I got caught up by another. My point is that... We all have something to get us high, and those who prefer drugs are just lazy at figuring something more useful.
And my point about the feeling of being afraid kinda was that, no matter what you do in life, it will always be a part of you. Especially the fear of failure. But the thing is, you never know what will happen, so you just gotta give it a try and if it doesn't work, then try something else. Because if you don't, all you get is your regrets of never trying and the question 'what if' to fill the silence.

12 октомври, 2010

Damaged by heart

I couldn't stop wondering, you know. What if I can never make memories like that again, because I'm too damn scared to let anyone close to me? My heart has scars to prove that it is really scary and I believe it, because I remember how it felt to have it broken too many times. And also, what if I'm too broken already to be loved? I guess I'm just one of those damaged by heart people, who are a little bit too scared to love again, because they hate being broken all over.
So, make me cross that scary line of mine and I'll be yours forever. And if you break my heart, then so be it, as long as you make me believe even for a little while that I've never been broken at all.

10 октомври, 2010

Знаци

Бях споменала, че скоро ще си правя списък, от онези важните за бъдещето. Къде ще съм, какво ще правя... И други такива подробности.
Все още никаква идея нямам къде ще бъда и какво ще правя, но по случайност май ще мога да пренеса действията от книгата в реалния свят и то не къде да е, а във Франция и Белгия. Така се случи, че докато си правех презентацията по математика отидох в Уикипедия и видях снимка на замъка Бельой. Замислих се, какво ли би било ако именно той е моят замък Валънтайн и ето ти идеята. Намерих доста градове в Белгия и Франция, а и няколко в Полша, където да се развива действието. Само трябва да ги заместя с онези, които бях измислила, за да се връзват с посоките и готово.
Идеята за бъдещето (да, зная колко нелепо ще прозвучи), но си мислех, че може би ще ми хареса да уча във Франция след 12-ти клас. Разбира се, трябва да понауча малко френски, а няма да е никак лесно. Също трябва да разпитам за специалности, университети, изпити и всякакви такива детайли, които могат да се окажат проблем. И засега е само идея, но да видим до къде ще стигна. Като узная подробности ще пиша пак. :)

p.s. Това е вдъхновяващата снимка. Идеалното място. Остава да си намеря истински водопад, зад който има пещера и... Адското! ^^

06 октомври, 2010

Letters to me?

Дъждовно е. Ситните капчици не спират да се стичат по стъклото на прозореца, пречейки ми да погледна навън към тъмната нощ. Започвам да се замислям колко други неща не съм могла да видя, защото нещо ми е пречело. Много са. Но може би, ако ги бях видяла преди, нямаше да бъда тази, която съм сега. Объркващо, зная.
Аз ли съм единствената, която цени приятелството си с някое момче достатъчно, за да се страхува да изпита каквито и да било други чувства към него? Не го изричам на глас, тъй като вероятно ще прозвучи невероятно глупаво. Всъщност май съм го казвала, но когато трябва да обясня защо не искам да е нещо повече от приятелство, просто подминавам въпроса. Някак си просто не си го представям. И зная, че е прекрасно момче и почти винаги е бил до мен в трудни моменти. Можем да си говорим за доста неща напълно открито и обратно в миналото смятах, че може би някой ден ще ни бъде добре заедно. Но не трябва ли ако е истинско да откажа да чакам и да се насладя на момента? Не трябва ли да не забелязвам това, че ще ни е хубаво, а да си мисля какво би било да съм без него?
Да си призная, по-лесно ми е да видя себе си сама, без обвързване и всичките поражения, които води то след себе си. Не е проблема там, че не искам да се влюбя, но ми омръзна после да съжалявам за това и да си губя вдъхновението, съня, разума и най-вече сърцето.
А ако никога не се осмеля отново да прекрача тази граница, която сама си начертах, то тогава какво?
Нямам нищо напротив, но понякога просто се чудя за разни неща, точно както сега. А и май успешно поставям случващото се около мен в съдбата на горките си герои.
От известно време насам се чудех какво ли бих казала, ако можех да напиша писмо до самата себе си преди пет години. Това ще рече 6-7 клас някъде. Ето какво бих написала: "Забрави за приказките. Никога не се предавай. Пази сърцето си за някой, който си струва и ако небето заплаши да падне върху теб, просто продължавай да дишаш и всичко ще бъде наред."
Май няма смисъл да обяснявам защо. Достатъчно красноречиви са няколкото поредици от постове с един и същи етикет, а и онези, които останаха непубликувани. И все пак, ако утре променя мнението си, дано да е за добро.

03 октомври, 2010

Oh well...

I just think that some things are meant to be broken. Imperfect. Chaotic. It’s the universe’s way of providing contrast, you know?

I seem to be one of them. Just when I think that it's all simply okay, things go wrong. And yes, I do wanna care about him, the way he cares about me, but a part of me believes that it's better if I don't. Because I'm already broken, but he's not. And I don't want to be the one steeling his lovely smile. As if I'd be worse than the devil himself.
Sometimes I have my bad moments and this is one of them. It's when I realise what I've done, what I've lost and what I'm scared of. I have some weak points and he's one of them. I sometimes lose myself within his kindness and I keep asking myself if I have the right to even do that. Than I decide it's time to run, but when I do, all I want is to go back and do things differently.