30 ноември, 2010

Goodbye November, don't come back!

Денят ми беше ужасен. Всъщност, целият ноември бе такъв, но вече е към края си, а аз все още имам сили за битка. Съдбата умее да ми се подиграва, но го е правила хиляди пъти и вече не ми прави особено впечатление. Имам какво да доказвам, имам невероятни приятели, без които вероятно сега щях да съм изгубена и нямам ни най-малкото намерение да се откажа от каквото и да било. Няма да бягам и да се крия, нито ще си правя труда да давам обяснения на някого за действията си. Защото онези, които го заслужават не биха се осъмнили в мен, а останалите могат да си гледат работата.
Моят свят си се върти около мен, макар доста хора да си мислят друго. Сега повече от всичко имам желанието да посветя времето си на моята книга, а да се надяваме че скоро ще имам повече време за това.
Та, трябва само да продължавам да вярвам и да си правя всичко както знам че мога. Останалото, надявам се, ще се подреди само.

23 ноември, 2010

I'm sick of it.

I can only make plans for tomorrow and not a day after that. Because all my plans turn into ashes and... I usually go with them. And I wanna make plans. I wanna believe that there will be more pictures like that one. I go there, act like I care and... I realise why I shouldn't even make the effort. But I do it anyway, because I wanna believe. I need to believe and it is all against me.
And it feels like I'm out in the rain, all drowned in the water and you stand there looking at me, like I'm crazy. Maybe I am, but guess what made me that way. Right, someone just like you, who couldn't care less that some stupid girl finds something in him and believes he makes her world better. And all you do is turn mine into hell. It's my fault, because I'm letting you in a way, but come on. Why does is always has to be a friend of mine? I want something to change! I'm sick of having to see you be silly and smiley around me and not because of me. And no, she has no idea of my love story, but I know me, and if things keep going this way, she'll find out. And this simply just sucks in every way I look at it.
Ask me to believe, and I'll tell you why I don't. But every morning I try to believe again, until I get home and realise that things are never gonna change. And also, there's not such thing as starting over. Because once you did something, even if it was just being in love with someone, well they never forget that and use it against you, as if it was a crime. Now tell me love is the answer and it's all we're living for. That's a lie and you know it. Love is for those who like being broken. Too bad I don't have a heart to break anymore, because I once believed in love. Now I only try to breath from dawn till dusk and make my dreams come true, but to tell the truth, all I wanna do is... well not be here with you, but... I just hoped you're still out there, even though my imagination made me see you that way.
Remind me to breath and I'll be okay. I've done this a million times before, but my eyes are still in tears and I forgot to remember to forget, that I should no longer try to turn my world upside down, because no one is worth it and I'm sick of changing myself for every idiot who steals my heart.

22 ноември, 2010

А сега си непознат

Първият сигнал за бягство започна да се появява в съзнанието ми. Проблемът е, че не го слушам и умело отричам зависимостта си към едно определено нещо. Лошото на вредните навици, е че осъзнаваш колко ти вредят, а не можеш да се откажеш от тях. Е, нямам и желанието да се отказвам. Имам нужда от един лош навик, които да ми напомня за онези малките неща, които ме карат да се върна в някой и друг хубав спомен, когато нещата бяха малко по-различни и все още знаех кой си.
Мисля да оставя поста без снимка, защото имам идеалната за случая, но... Не й е мястото в моето хубаво блогче. На друго място и по друго време, може би.

21 ноември, 2010

Дневна доза

Искам да повярвам, че наистина беше тук снощи.
Искам да не си отидеш, като някой сън,
в прегръдките ти да съм още,

когато зима е навън.

Повредила съм се, и то отново. И нямам нищичко против да е така. Имам мъничката вяра, че може би нещата ще се подредят и тъмния измислен ангел ще се върне. О, да. Велико е да мечтаем, а моите мечти минават всякакви граници последните няколко дни. Искам невъзможни неща и после ще съжалявам, но си обещах да позволя на сърцето си да си иска своето и то... Ами иска си тъмния ангел. Та, успех и на него и на мен.
Иначе седмицата ще бъде мъчително дълга, а за финал уикенда сме на екскурзия до Чепеларе. И моето Муше има рожден ден след два дни някъде, ако мога да смятам правилно.
А в училище продължава третата седмица на контролни и вече имам нужда от сериозна почивка. Направо е отчайващо колко малка ще е коледната ваканция. И моята тетрадка на желанията май ще бъде изписана доста скоро, като гледам какви ли не неща ми идват на ума. Ениуей, засега всичко е наред и ми се иска да мога да кажа същото след края на седмицата. Стискайте палци.


20 ноември, 2010

Inspired or something

I realised something, as I was writing in my Wish Book this morning - you don't have to run from your heart's desires because they are to scary to even dream of. You have to go for it, because after all the heart wants what it wants and it will never be whole without it.
So, the Wish Book is actually an experiment, based of this movie "The secret". They made us watch it at school for some stupid reason and I find it a little too imaginary, but it's worth the try i guess. These days things are bad enough and I could use some hope.
And I find myself looking at this silly picture, that I had hidden long time ago in a box and I'm starting to know why. It is because I want more pictures like that one, as stupid as it sounds. Oh hell, I can't spend my whole life running away from all my pathetic wishes. My heart can only take so much being hurt, but I kinda wanna give it a little freedom for a change and let it feel whatever it wants.
I'm gonna like driving, but learning how to drive is... well not that easy. I mean, okay - it was my first try and I was actually pretty brave about it. My heart wasn't going like crazy, because I was excited. Anyway, I still have a lot to learn, but today I'm gonna spend some time writing and thinking about things, and tomorrow I'm gonna keep reading my driving-teaching book.
Oh, recently I noticed that I'm trying to get myself back to being 'perfect'. I used to do all the things right and some people hated me about it, but I liked it, so... I'm not sure if it's gonna be easy getting there again, but I sure as hell am gonna try, because second place still means you've lost and I don't like losing.

17 ноември, 2010

I'll say we go up in flames together

I wanna go through hell and heaven, fire and ice, winter and summer and to be worth it in the end. But everyone keeps saying 'I love you', when they want something from me and I start losing the meaning of those three words. Or maybe it's already gone for me and I'm just having flashbacks from some faded memory. And maybe it is actually better to just be me. Because they keep changing me, breaking me and turning my life upside down. Then they say sorry, but in the end it hurts the same way.
That is why I'm never saying those three words again. Because they mean nothing anymore, and I need to believe at least they do, after all the things that lost meaning for me. Oh, hell... I'm trying to get used to the fact that things got screwed up and it was not my fault, but I guess it was in a way. I could have said something. No, I could have said a lot. It doesn't really matter now, because it's all gone. But I still have that dream of going through hell and heaven and burning with the sinners, because I'm not really sure there's a better way to prove your passion for someone, and maybe even your love.



Who knows how to walk in fire better than Chick and Blair? <3

16 ноември, 2010

Time theft

Утре ще си открадна малко време да прочета хубаво книжката с правилника, да пиша на воля с часове и да стоя вкъщи сред шоколад и мързел. Надявам се, де. Стискайте палци, че после ме чака доста изморителен четвъртък.
Oh, hell. It's reality, what can I say. :)

14 ноември, 2010

I keep trying

Не ми достигат думите да опиша почувстваното, видяното и съпреживяното от последната седмица. А и да си призная, не съм сигурна, че искам да пиша точно за това. По-скоро ще го затворя в някое тъмно кътче на съзнанието си и ще си спомням, когато ми е тъжно.
Реалността изобщо не ме чака и си прави какви ли не шеги. Та, затова и не мога да се задържа на една мисъл за повече от секунда. Както и не мога да не си променям блога всеки път щом вляза. И май съм се повредила, ама този път по някакъв по-особен начин.
Онази вечер се престраших да повярвам в него, знаейки че ще е само за няколко кратки мига. И учудващото е, че не чувствам липсата му, нито че част от мен я няма. Напротив, всяка една пропиляна от мен частица е заместена от нова, която също както другите продължава напред и започвам да се чувствам като себе си.
Освен това се приближавам до финалните редове на онова чудно нещо, наречено "Късче от рая" и нямам търпение да го допиша. Забравих да с епохваля, че започвам шофьорските курсове от утре. И да, реалността ме застига с плашеща бързина, а толкова отчаяно искам времето да спре или да се върне. Но пък, нека минава ноември, защото ако се задържи още малко ще ми трябват доста дози шоколад, бавна музика, замислящи филми и тишина.

11 ноември, 2010

I wanna turn back time so badly

Не искам вече да е ноемрви. Не зная дали е имало месец през тая година досега, в който всичко гадно да се с трупвало така. Не може ли да се върне времето назад, макар и само със седмица, или може би два дни?
Отиде си едно страшно мило, винаги усмихнато, лъчезарно момче, което се радвам, че познавах, макар и да не бях наистина близка с него. Почивай в мир, Мите! Дано си на по-добро място сега!
Имам още толкова неща за казване, които почти нямат смисъл, но... Имам нужда от дълга почивка далеч от училище или от когото и да било. И ми се иска да променя толкова много неща, а вместо това стоя тук, безсилна да направя каквото и да било. Не искам да се чувствам толкова гадно, но всичко върви наопаки и става все по-лошо.
Трябва ми знак, че нещо ще се промени. Искам да знам, че в един от близките дни ще се събудя, след като съм успяла да се наспя за повече от шест часа и когато стана от леглото си, нещата ще са се оправили. А вместо това за пореден път съм прецакана за нещо, приказват се глупости за мен и в края на деня имам единствено още неща, за които да мрънкам. Може би наистина трябваше да си оставя блога затворен, тъй като нищо друго освен подобни постове няма да се появят скоро. Поне се опитвам да напредвам с книгата, макар че и това ми обягва след вчера.
*въздъх* Не искам да е ноемрви!

07 ноември, 2010

Screwed-up me

I want to disappear for a while. I wanna fall into sleep until every damn feeling in me is gonne. I feel like screaming, but no voice comes out of me. My heart is too quiet, as if it stopped. Every thought linger within my mind, leaving scars of its presence. I'm sick of being lied to, laught at, stupid... All I wanna do is stay right here, but tomorrow I have to go out there and pretend I was never hurt and that I no longer feel stupid. But I do. I'm good at pretending though. I can make them believe it is all okay. I can smile and talk like nothing is wrong. The thing is... I wanted to believe so badly. I wanted nothing else, but to have what I thought was lost. And then they say I'm taking it too personally. It is personal to me. It meant the world that things are finally okay with us, and it turns out it was all an act. And I really try not to care, but I have no strenght to fight the bad feelings. Tomorrow I will make sure no one knows what's going on within me, but when I'm back here and alone in the dark, I'll know that it still hurts a little bit too much. And it's gonna be my fault again. Because I cared, and he never did? Like I said... I'm not that lucky and things always go wrong, just when I start believing that this time they might actually work. So, whatever.
I just really need to wake up, because I wish this wasn't real. Take me away, and make me forget all I know. Because what you don't know, can't hurt you at all.

05 ноември, 2010

Lie to me

Lie with all the beauty of your words. I believe I'm dreamin, so please tell me all the things I want to hear. I will not blame you for it, I'll be happy. Because when I woke up eventually, even if I don't want to wake up just yet, I'll know that it was all just a stupid dream and the memories of it will simply fade away. The thing is, I like to feel this way - asleep, within every little thing I love about you. It's like the more I get the more I want and I'm an addict. No, wait. It's not just that. Every single second of this really happening dream is perfect in a way, because it reminds me of what I felt before. I don't think I remembered until now that I still can feel that way and that's exactly why I want you to stay with me in this dream.
Tomorrow I'm gonna wake up and it will be over. As much as I would hate that, I'll be happy that at least I got to spend this dream with you and the memories will fade away, because otherwise it's And that's exactly the way my life goes... always this close to something and always not close enough. What I mean is that this happened before. I know how it feels to be lost in him and... It was not enough to just be there and love him. And I'm actually okay with that most of the time. It's just that I see him smile or hear him say my name and it all goes away and I'm this close to forget all the lines and just... You know, let myself fall for like no reason at all. How stupid of me, I know. But I'm about to wake up, so who cares. It will all be gone by the end of the night.

03 ноември, 2010

Happy blue

I feel blue. But not the sad blue. More like that calm, safe blue, which takes your mind off things and brings you to your own imaginaty world. And there's nothing like that feeling, accept when reality wants you back. I'm out of thoughts and words to say everything on my mind and my heart has been too silent ever since it had one of those flashback moments last week. It is afraid to change its rythm, knowing that it would make me weak, and I hate feeling weak because of it. I'm also kinda scared that I'm going to screw things up again, so cross you fingers for me or whatever. Anyway, I have some studying to do, so gotta go. Like I said - I really need to steal some time to think about stuff and write and simply listen to some good music.

02 ноември, 2010

Going crazy i think

Нещо се случва. Знам го. Нещо започва да се обърква. И едва сега виждам колко далеч съм от онова, което бях миналата година по това време. Прочитам собствените си думи от тогава и откривам, че не съм разказвала просто едно разминаване с някого, на когото държах. Било е много повече от това. И ми става ясно защо щом започна да препрочитам малкото изписани страници на дневника си, са изпълнени именно с него и спирам на някоя дума, затваряйки ядосано малката синя книжка. Спомените се връщат и ми отнемат дъха. Връщат ме обратно към всяка една негова дума, всеки поглед, усмивка, допир...
Усещам как несъзнателно обвивам ръце около себе си и сдържам няколкото напиращи сълзи. Потръпвам само при мисълта, че всичко това някога наистина се е случило, защото ми се струва прекалено далечно. Изглежда почти като сън, който бях забравила и внезапно части от него се връщат в съзнанието ми. Чувствам, че не само съм изгубила някого, на когото държах, но и част от себе си. Беше именно това. Правеше деня ми по-хубав, караше ме да искам повече, да се старая, да доказвам какво мога.
Да вървят по дяволите глупавите знаци. Все се обръщат против мен. И толкова силно искам да си открадна няколко минути в един друг свят, където ще мога да му кажа толкова много, без да прозвуча някак глупаво и точно като себе си.
Какво значи всичко това и как да отгатна дали ще си тук и когато се събудя? Надявам се... Липсваше ми и... Не си отивай.

01 ноември, 2010

Против Ноември

Имам план. Притотвих си МР3-то с хубава музика, която да ми навява хубави спомени, ще си сложа ластичка на ръката и всеки ден ще изчитам онези няколко страници, докато съдържанието им вече не ми въздейства по никакъв начин. Пристастена съм към онзи ноември по някакъв начин и ми трябва свръхдоза, за да ми мине. Освен това реших, че тази седмица ще си направя експеримент. Ще посветя времето си само на учене, писане и музика. Главно на второто. Няма да се изкушавам да поглеждам не накъдето трябва и всичко ще бъде наред до края на въпросната седмица. Ще пиша за да потвърдя резултата, но пък както съм тръгнала отново да изписвам света може и да е по-рано.

Same old November

Ноември е. Имам много неща за казване, а думите ми са се скрили сред шарените листа. Не ми се играе на криеница, но се налага понякога. Ениуей.
Днес не ми е ден. Имам дежавю и историята ми се преповтаря за пореден път по някакъв странен начин. А не искам. Пак е есен, пак се замислям дали не бих могла да си върна приятелството му. Пак ще объркам нещата. И все пак, противно на логиката ще си стоя кротко и ще търся знаци. Когато те се появят, ще ги възприема погрешно и ето ти същото, като от миналата година по някъде това време, но малко по-тъпо. Искам света да е мой. В моето си разбиране на това изречение, разбира се. Искам да не се слъчват същите глупости и да не правя същите грешки. По дяволите, не искам да си изгубвам смисъла на всичко и изобщо себе си. А май натам вървя от както започнахме училище. И този път не е намесео присъствието на когото и да е, освен моето, което прави нещата съвсем не розови. И мрънкам прекалено много, знам.
Истината ли? Искам точно както преди да си върнем странното забавно разбирателство с най-малките подробности. Искам да мога да се приближа и да бъда до теб, като виждам, че нещо не е наред. Искам да... Да си моето слънчице. Но нямам право да казвам подобни неща, защото... Ами този път ще се намери нещо друго, което да те отдръпне от мен и отиде после колко време в търсене на грешки и поправяне и никакъв резултат. Та, може би не бива да искам подобно нещо и просто говоря така, защото.... Знам ли, липсва ми ноември от миналата година. Тогава се върнах към писането в дневника си, защото имах какво да кажа и повечето беше за него и всичките сериозни и не толкова сериозни разговори. И те наричах слънчице.
От друга страна, този Хелоуин беше най-якия евър! Бях нинджа, имах си светеща в синьо сабя и направихме страшните снимки и супер много се забавлявахме. Танцувахме с моето Муше и не само. Изобщо беше толкова велико и страхотно, че искам да се върна пак в онзи четвъртък. И ако успея някак да го сторя... Няма да ти позволя да си изгубиш слънчевото и да стоиш в мрака. Да върви по дяволите това, че нямам право. Освен това... Афтър-партито, което за мен беше около 20 минути беше незабравимо. Защото моите хора не бяха там, но все пак не намирах причина да не смятам, че принадлежа при другите. И си говорихме и се смяхме... И беше адски кратко, но знаех, че онова мое любимо "ти" все още е някъде там. И понякога го виждам в очите ти, когато срещнеш погледа ми, или дори когато изречеш името ми. Просто го знам.

You're still you. I know, because I spent a little too much time looking for who you used to be, than I soulnd have. And knowing that you're still you... Brings me back to those moments when I wished you were close to me in your heart, as you were in reality.