31 януари, 2011

Дали?

Връщам се към началото, за да си припомня как съм достигнала дотук. Началото беше Хогуортс БГ, където преди прекарвах цял ден и не ми беше достатъчно. Обичах да пиша и да чета постовете на по-големите и талантливите деца (хах). Имаше една тема, която гледках с интерес, защото написаното от едно момче ме вдъхновяваше поне мъничко, но така и не написах сама отговори на онзи въпросник. Сега ще ги пусна тук и ще опитам да напиша нещо смислено.

Аз съм… мечтателка
Аз не съм… дори близо до перфектна
Винаги съм искал/а да бъда… достатъчно добра
Не бих могъл/могла да бъда… онази, която искат да съм
Когато мечтая означава,че… всичко е наред и съм себе си
Мълча,когато… ми е тъжно или не ми достигат думичките
Обичам да... пиша
Ненавиждам да… ми липсва вдъхновение
Ако имах неограничена власт щях да… забраня съшествуването на доста хора
Във времето за себе си предпочитам да… сбъдвам само моите си мечти
Загубвам спокойствие,когато… изгубвам контрол над всичко
Наслаждавам се на... тишината
Презирам... лицемерието
Обожавам… шоколад
Не ми достига… вдъхновение
Гневът е… стихия
Сълзите са… израз на болка
Любовта … не е за мен
Интелектът... създава
Глупостта... ме доведе до тук
Разумът... е необходимост
Търся... себе си
Открих… истинска приятелка
Откраднах… нечия илюзия
Загубих… вярата си
Всяка сутрин… си търся причина да се събудя
Всяка вечер… повтарям, че утрото ще е по-добро
Сънищата… са моето спасение
Липсата на вдъхновение...ме натоварва
Тишината...ме разтоварва
Вярвам в/на… себе си
Отричам... че искам да е тук
Музиката е… вечното спасение
Киното е… доза забавление с приятна компания
Интернет е… лекарството против всичко друго
Животът е… сложен и объркан
Желая... всичко да се оправи някак

30 януари, 2011

I hate people!

I'm standing here, painting hearts in blue and green with a target on it and a storm cloud over the head of a girl. If you knew me, you'd know that I don't paint, like ever, so... Something is just not right. And my eyes are full of tears and I can't seem to find a reason to simply turn on some music and do some work on any book. How did I get from this excited to be eighteen girl, to losing my inspiration and having my heart feel like it's entirely broken? I can't do it anymore. I can't pretend at least today that it's all alright. Because I'm sick of being anybody's second choice. I'm sick of having to look every day at what could have been, knowing that I didn't fight hard enough, because I did, and it was still... not enough. It never is. I'm never good enough, never strong enough, just never... And most of the time I'm okay with that, but today... I'm not okay. I'm sick of all the blue in my heart and all the scars and I can't seem to erase any of it. They seem permanent and I am kinda helpless, knowing that there's nothing I can do. And her leaving school must feel like a good thing and I know it is, but then why did I have to go and look for our chronology, just to see why is she not in my life anymore. And thank God skype didn't want me to remember, cuz I'd probably cry for a while, remembering how she chose her over me. It's just that... Everybody needs to stop leaving me, forgeting about me and hurting me. I can't take anymore of it. And I can't seem to find a reason to do anything, but to paint stupid blue and green hearts with red targets on them, hoping that art is gonna fix me. It won't. Only inspiration can fix me, but it's gone, because I wrote a book and I feel like it was a waste of time. I never write great stuff, just good ones. I'm not good enough and sometimes believe that's not true, but... In the end of the day, while I'm sitting here, hiding from the world, I realize that things don't change. Only people do. And I hate people. They made me this way. They kept lying to me, hurting me, burning what's left of my heart and throwing it in the trash every chance they got. I hate people. They come, mess you up and leave. People make me weak. They break my world, they break me all and I no longer believe in fairytales. Because things never change and people always leave.

p.s. Докато пишех си пуснах да слушам Alex Band - Only one, където има една невероятна част от текста. "The writings on the wall of those who came before, left pictures frozen still in time." Да, пазя всички снимки, а на тях има толкова много непознати. И почти съм забравила всеки детайл. Поне за това мога да лъжа себе си... че вече не боли.
p.s. 2 Ако реша после може да добавя някои от картинките, които нарисувах. Не съм адски добра, но поне идеите са хубави и може да послужат за вдъхновение. Пълно двустранно подравняване

Charlie St. Cloud inspired me

Писах му, отговори ми, писах му... И отговор нямаше. Знаех, че няма да има, защото съобщението ми не изискваше подобен, но ако това трябва да е знак, то трябва незабавно да спра да пиша за него и да се върна към реалността. Това и смятам да направя.


Редактирането трябваше да е приключило миналата седмица, а още съм до половината поне. Губя си времето в гледане на филми, което не е никак лошо занимание, защото след тази вечер имам мъничко ново вдъхновение. Не съм решила още как точно да го превърна в нещо реално и хубаво, но идеите са на лице. Или мога да си направя нова група, за да пускам там любими филми с цитати към тях, или да го направя, но на тетрадка, което малко ме съмнява, че ще правя задълго, или може би нещо към блога някак ще добавя. Ще го измисля утре може би. Гледах адския филм и ми се иска да имаше повече такива. Препоръчвам да го видите и вие - Charlie St. Cloud. Успя да ме вдъхнови, така че влиза в списъка с любимите. И Зак Ефрън има най-адско сините очи на света, а аз винаги съм имала слабост към тъмнокоси момчета със сини очи, та бях в рая през целия филм.
Чакам Егмонт да ми отговорят и започвам да се съмнявам, че ще го направят, та ми е време да се стягам с това редактиране и да действам с резервния план.

27 януари, 2011

Глупаво, нали?

Твърде е тихо в последно време. Цяла седмица почти не съм мръднала от вкъщи, заради проклетия грип, който ме намери. Днес си подадох документите за шофьорската книжка, след като си издържах БЧК-то и след месец вече ще мога гордо да си карам колата по магистралата. Припомням си думите на един дечко, който искаше да се разходя до Варна, за да се видим, че иначе май няма да стане в тоя живот.
А моето синьо не се сеща нито за мен, нито за скайпа си. Оценявам мълчанието, когато не желая да ме безпокоят, но той не спада към това правило. Почти се съгласих на идеята на моето Муше утре да му звънна или да пиша някакво закачливо съобщение, макар че за пореден път ще спомена "Глупаво, нали?". Утрото е по-мъдро уж, затова ще му мисля тогава.


Между другото е много неучтиво да пишеш на издателство, след като изрично си говорил с някой от него, че ще им изпратиш нещо и те да не ти отговорят. Поне едно изречение можеха да напишат. Например: "Благодарим за предложената творба, но не желаем да се занимаваме с нея." Би ми прозвучало малко грубо, но ще го преживея. Мълчанието ме изнервя, защото не зная дали е за добро или за лошо. Затова започвам сериозно от утре да редактирам и да си следвам резервния план, пък каквото стане. А в събота, надявам се, ще сме на екскурзия до София, заради среща на "Дарби" с ученици за кандидатсктане в чужбина, та предполагам ще е забавено.
Забравих да се похваля, че идеята ми за неизвестната почти на никого досега, но най-важна за мен история за Марая Джеймс май вече е измислена. Написах долу горе основния сюжет и има много работа по него, но първо да приключа с редактирането и после започвам да оправям героите, характерите им, историите. Стъпка по стъпка към втората книга.

20 януари, 2011

Избрах си моето синьо

"Внезапно си спомних за онези филми, в които бащата казва на дъщеря си, че никой няма да я обича повече от него на света, независимо колко далеч ще отиде. Казва й, че тя е неговото малко момиченце и винаги ще има каквото пожелае. Моят баща не е от тях. Той винаги ми казва, че съм боец. Напомня ми, че никога не бива да се предавам и онова, което искам е точно на крачка от мен. Трябва само да протегна ръка и ще го имам. Никога до този миг не разбирах думите му. Мечтите ми бяха твърде далечни и дори понякога не можех да ги видя в далечината. Ето, че стоях само на дъх разстояние от Джейми и усещах тихото биене на сърцето му, осъзнавайки че вече имам в ръцете си онова, което искам. Баща ми беше прав, то е било само на крачка разстояние, а аз я направих. Направих своя избор и ще се боря за него, защото не съм малкото момиченце на татко. Аз съм боец и никога не получавам нищо на готово, затова живея за всяка следваща битка, която ще ме направи по-силна и решителна.
-В това си права. – съгласи се Джейми, долавяйки мислите ми. Усетих как ме притиска към себе си, сякаш никога отново нямаше да бъдем далеч един от друг. И можех да остана завинаги до него, слушайки тихото биене на сърцето му."



Това премина през ума ми, докато тази сутрин се приготвях да изляза от вкъщи. Една малка част от онова, което ми е в главата, свързано с Тери и Джейми.
Взех си изпита по кормуване, макар до последно да си мислех, че няма да го взема. И си избрах него. Буквално и както още може да се разбере, защото бяхме четирима и трябваше да се разделим по двама, та аз си избрах него. И той беше в синьо и отново ми подсказваше преди началото на изпита. Дори заяви, че мога аз да й покажа как се кара на колежката. Избрах си той да е моето синьо, макар да знам, че не съм неговото. И нито за секунда няма да съжаля за това, защото през цялото време знаех, че той иска да се справя и го направих. Минахме през онова гадното кръгово, на което бях объркала преди и той ми беше показал и обяснил как се прави, и го направих както трябва, спомняйки си думите му. Зная как звуча, но липсата на сън ми се отразява някак неправилно. Сега е негов ред да избере мен, а не съм сигурна, че ще го направи. Но дори и да не съм неговото синьо, 2011 започна по адския начин и той беше най-важната част от това ново за мен начало.

18 януари, 2011

Crazy week

Марти се заема сериозно с издаването на книгата си. Току що прати съобщения на няколко издателства и очаква някой да й каже, че проявява интерес към издаването на книга на български автор, който досега не е писал книга. Звуча много оптимистично, знам.
Утре трябва да е адския ден, затова стискайте палци. Освен това имам желанието да си направя един малък експеримент, за да знам за себе си, че книгата би привлякла внимание, но той ще се проведе утре, мисля в страничката Chaotic Charm.
А относно моето синьо... Нямам търпение да го видя и да се уверя дали съм неговото синьо. И имах шанса да гледам "Разкази от бъчвата" в театъра снощи. Препоръчвам на всеки ако има възможност да го гледа. Актьорът Димитър Иванов е страшно талантлив и да си призная съм горда, че е учил в моята гимназия, преди да отиде в НАТФИЗ и да започне кариерата си.
Общо взето от тази седмица ми зависят толкова много неща и толкова ми липсва съня, че няма от това повече накъде. Утре ми е последния час по курмуване и в четвъртък ми е изпита и е много важно да не направя някоя глупава грешка и да ме скъсат, защото ще ми е тъпо. Ениуей, ще пиша пак скоро с новини или с мрънкане или просто с мои си размисли. :)

13 януари, 2011

Моето синьо

Позволявам на себе си да изрека това само веднъж...

Той е моето синьо. Чисто, свежо, ново, спокойно, носещо наслада, приятно, удивително синьо. И днес прекарах деня си в размисли за това колко хубаво би било, ако той знаеше, че е моето синьо. Бих могла, както винаги да стоя отстрани и да наблюдавам как прави всичко с една сладка усмивка и ми намигва, щом забележи погледа ми върху себе си. Бих могла да правя това завинаги, и вероятно щеше да ми е достатъчно, ако бях аз от преди година-две. Защото той е моето синьо и днес непрестанно прекосяваше съзнанието ми.

Искам света. Искам го толкова силно, че понякога това е единственото, което ме държи на краката ми. А когато той е до мен, не мога да искам света, защото моят свят се събира в него. Не мога да позволя това, нито днес, нито когато и да било. Защото искам света, имам нещичко за доказване пред доста хора, които си позволяват да проявяват неуважение към това, което правя или не правя. Имам доказвам и пред самата себе си, че не ми е нужен никой, за да се справя. А той е моето синьо.

Може би утре пак ще трябва да бъда смела и да се изправя пред някой свой страх. Ще си представя как след известно време мигът ще е приключил и ще се справя. Но ако случайно погледът ми срещне неговия, то ще си забравя, че мигът ще е приключил скоро и всичко ще отиде по дяволите. Защото съм била твърде заета да си напомням, че трябва да дишам. Ето защо ще си повтарям, че на него му е все едно и ще се върна към желанието си да имам света.

12 януари, 2011

Distracted

Правя си аз моето си нещо, и за малко се разсейвам, при което усещам как посяга с ръка към мен и си напомням, че трябва да дишам и да не се разсейвам. И да, синьо и зелено. Избрах си дата за издаването на книгата, макар че още ме чака доста за редактиране и връзка с издателства и още какво ли не. Няма значение, поне да имам стимул да побързвам, че иначе мързела и разсейващите мисли ще ми отнемат всичкото вдъхновение. А то е безкрайно тези дни - колкото по-малко неща се случват (сини и зелени), толкова повече ми се иска да се случват и започвам да си измислям разни неща и се побърквам. Благодарско на леля ми, че ме успокои за изпита за курмуването. Имах нужда от нещо такова, защото датата наближава и май ще едругата седмица и започвам да се шашкам, макар че той ще е с мен, така че страшно няма. Ако можеше и да се сети за хубавия си скайп нямаше да е лошо, но няма да се оплаквам прекалено много.

11 януари, 2011

Нека е зелено днес

Да, днес искам да се справиш добре, бяха думите му. А както каза Мушето ми как, като е до мен? Добър въпрос, наистина. И някак си ми е толкова лесно да говоря с него. Не съм сигурна, че го знае, нито дали не се държи така с всички, но ми харесва да си вярвам, нали знаете?
Цветът днес беше зелено, при това хубаво. Липсваше малко синьото, но поне бяхме двойка затворници на раета (аз си знам какво имам предвид, да) и ми харесва да съм толкова близо, да усещам, че стои до мен. Марти трябва да си напомни, че дишането е важно, а разсейването не е полезно. Но й е толкова забавно да си говорят тихичко, така че само той да чува думите й и да се усмихва глупаво, и да се закача. Иска още подобни дни, цяла ударна доза, от която да забрави къде се намира. Чакайте, къде съм?


Иначе реалността напредва към мен. Не ми остава време за великото редактиране, защото пак ни засипват с контролни. Освен това изпита ми за курмуването наближава твърде бързо, май ще е другата седмица. И започвам да се страхувам, че ще взема пак да се объркам като днес и вместо наляво, да завия надясно. Знам, кой прави подобна тъпа грешка? Е, който си няма какво да го разсейва, предполагам. Забравих да спомена, че хареса моето лилаво. А и не аз настоявах да започнем с яките разговори. Не, че имах против, но някак си ми беше адски яко, че той започна първи. И знам коя е песента. Започва от втората минута.



П.П. Обещавам ако зависи от мен да не "изневерявам", както каза. И другия път да е синьо и зелено, за по-интересно.

06 януари, 2011

Blue, blue aaand Blue ^^

Твърде много синьо за един ден. Да, адското синьо отново. Как, по дяволите, да се съсредоточа, като поглеждам назад и виждам как ме следи с поглед. Облечен е в синьо и адски му отива, а аз нося същото и започвам да си представям колко добре би изглеждало всичко.
А имам да уча за контролното си по физика, вместо да пиша за онова синьо с химикалката и дрехите и онези под тях и... Хм... Напомнете ми да дишам. ;)
Продължавам да редактирам, пък ще уча после ^^

04 януари, 2011

18 and crazy xD

Най-адския 4-ти януари евър! Новолунието, затъмнението, пожеланията, приятелите, телефонния разговор в 1 през нощта, който предизвика няколко сълзи на щастие....
По дяволите, къде съм била досега? Как можах да забравя, че само ти можеш да предизвикваш подобни нелогични чувства в мен? Адското е и винаги ще бъде, защото никога не го изживяхме докрай, а щеше да е хубаво.
И не, него не го харесвам и нямам намерение да го правя. Просто исках да надникна в онова предполагаемо бъдеще и видях достатъчно.
Винаги ще има утре, нали? Винаги нещо друго ще е по-важно и това утре няма никога да стане днес. Но нямам нужда да дишаш заради мен, нито да ме спасяваш. Дори вече не боли да виждам безразличието ти и съм по-жива от всякога. Трябва ми само мъничко вдъхновение, за да не мисля за всичко споменато по-горе.
И се чудя дали помниш, че днес е моя специален ден? Никога няма да узнаеш, нито ще те видя отново. Поне се надявам.
Марти е на 18. Не е за вярване, но наистина е пълнолетна. Лош нов навик да говоря за себе си в трето лице. Майка ми пожела снощи в полунощ да бъда щастлива, а аз отвърнах: "Ами ако вече съм?" Истина е, щастлива съм и няма да позволя на никого да промени това. От днес никой няма повече да променя света ми, нито да открадва каквото е останало от сърцето ми. Марти е по-силна от емоциите и чувствата си, трябва да се е научила да не им се дава, за цели 18 години.

Интересното беше, че днес ме попитаха имала ли съм дълга и значима връзка. Отговорът ми беше, че съм имала не дълга, но значима. Такава, която си струва да се помни. И не беше неизживяна, нито измислена. От там се сетих за доста неща, които мога да кажа. По дяволите, имам твърде много идеи за вдъхновение, а ми се спи и ще ги изгубя някъде по пътя. Искам си ваканцията, за да мога да пиша на спокойствие. Поне започнах с редактирането на книгата.
Забравих да кажа, че никой не може да ме спре. Чувствам се като супергерой, без свръхспособностите си, ако не броим писането. Ако го броим, то всички да внимават, имам най-ценното си оръжие! :)

p.s. Не помня от кога не съм слагала толкова много етикети на една публикация, lol. ^^

03 януари, 2011

Адски синьо

Винаги си харесвам някое от добрите момчета, а накрая се случва обичайната история. Той си отива, а моето сърце има нужда от поправка. Мислех си... Какво би станало, ако харесам лошото момче поне един път? Дали и той ще постъпи така с мен?
По дяволите! Знаете ли онази теория за забраненото, което въпреки всичко искаме, знаейки че ще ни навреди. Почти същото е. Само че онова глупаво гласче в главата ми продължава да повтаря, че може би именно лошите момчета си заслужават да ги обичаш, защото поне не ти дават напразни обещания. И може би боли по-малко, като знаеш от самото начало, че биха те наранили.
Не мога да обясня точно защо размишлявам над тези въпроси, нито съм сигурна какъв всъщност е той, но ми се иска да узная, противно на всякаква логика. Предполагаше се, че след толкова опит с това да съм изоставяна и с разбито сърце би трябвало да съм научила поне нещичко. Успех следващия път, предполагам.
Май трябва да насоча размислите си към някоя друга книга за разнообразие, че някак ми е скучно без да има за какво да пиша. Само се чудя дали да е продължението на първата или онази за тъмния ангел. А защо не и за двете?
Днес е последният ден, в който съм на 17. Последните няколко часа, преди вече да съм "голямо момиче", а не се чувствам такова. Както казваше моя дечко, аз съм си на 4 и половина и сега ще навършвам 5. След няколко часа всички си мислят, че детското в мен ще изчезне, сякаш трябва да се държа като голяма, а на мен си ми харесва да не съм. Разбира се, адското е да можеш да правиш много неща без позволение и да вземеш книжка (не съм я взела още де, но и това ще стане). И ще пораснем заедно... А после ще имам да разказвам повече за него и по-малко за мен, струва ми се.
Забравих да спомена, че като подарък утре ще има слънчево затъмнение сутринта, а това все пак е името на любимата ми книга. Стискайте палци облаците да се махнат, за да мога да му се порадвам.

02 януари, 2011

Написах я

Завърших си най-сетне книгата след толкова писане. "Кътче от рая" е готова за една хубава качествена редакция и после надявам се ще види бял свят, защото на лаптопа ми вече й е тясничко.


Марти ще се побърка от щастие. Не може да повярва, че след толкова много писане най-сетне достигна последните редове и историята на Алиенора, Ейдън и Нейт приключи. Всъщност, тепърва предстои да мисля продължението, но това е съвсем друга тема.
Тази година ще сбъдвам мечти, и то предимно моите си.

01 януари, 2011

2011 .. ля ля ля

Честита нова 2011 година!
Моята започна с чаша лилава напитка в ръка (смесен син на цвят ликьор с червен сироп и мъничко водка). Гледах адската заря, поздравихме се със семейството ми и после започна писането на съобщения и опитите да се свържа с всички, на които исках да честитя годината. И първия, който ми се обади беше той. Не, не съм споменавала досега нищичко, но ще отделя време и за това. Просто... Тези 42 секунди бяха част от адското начало на новата година. Още не съм си написала желанията, нито съм си довършила книгата, но именно това смятам да направя, ако не ми се доспи.
Дано сте си изкарали толкова готино, колкото мен. Пожелавам ви най-хубавата, незабравима, мечтана, влюбена 2011 година. Обичайте и бъдете обичани. Моя милост заявява, че тази година ще си я направи незабравила и прекрасна, стискайте ми палци само! :)