24 септември, 2012

Кътче от рая


Най-сетне има шанс историята на Алиенора, Ейдън и Кристофър да види бял свят. Ако някой влиза тук и го радва поне мъничко хаосът ми от разноцветни (и не толкова) мисли, моля да гласува за издаването на моята книга и да препрати сайта на приятели:



Трябват ви само Facebook и две кликвания. Две секунди, а можете да сбъднете мечтата ми. 

21 септември, 2012

looking back ...

"Ще си позволя да цитирам един колега, който казва: "Хората гледат филми, аз си ги правя." В такъв случай бих могла да го перифразирам. Хората гледат филми, ние живеем в такъв. При това в него има от всичко по малко. Съвсем сериозно, ако някой ми беше казал, че това би бил животът ми година по-рано, никога нямаше да му повярвам. А днешният ден ... Ще го помня винаги. С дъждовното време сутринта, как той ми повтаряше тихо и нежно, че е 11-ти и трябва да ставам. Zagorka Fusion, AC-DC, черно и бяло, Вили и Цецо, слънцето в Царево, площада, морето, втората пейка под сянката, I don't want to miss a thing... Цели пет месеца с моето слънчице Тошинко. Ще ме убие, че му викам така.
Та... Вече съм се уверила, че няма случайни неща на тоя свят. И не, не искам света, стига той да ме притиска силно към себе си, когато..."
11.08.2012

"защо пък да не решим да се усамотим за малко и просто да ме изнесеш от стаята? Поне и двамата сме грешни, ама ни е хубаво.
погледа на слънчева светлина
и когато си пожелавахме на свещите
marry me
как ще боядисваме заедно яйцата и на кого ще приличат децата
the hottest sex ever, plus waking me up early in the morning to do it one more time... and the bathroom sex ... and the ideas to do it in a lot of different places ..
как си отивам с автобуса ... обичам те винаги ... аз завинаги
нали не обичаше обещанията. то не е обещание, а факт."
15.04.2012

"Малко стари чернови и много спомени, скрити зад думите. Най-сетне си получих времето да съм сама със себе си. Станах след 11, направих си кафе, ходих да си взема закуска, чух се с небиологичната си сестричка, гледах си сериала докато хапвах и най-накрая пуших цигара, пиейки кафе с повечко захар. Сега ми се прииска и да бяхме в стаите от другия край с изглед към улицата, за да седна навън и да пиша, докато поглеждам навън, за да проверя дали той не се връща. Както онази сутрин, когато станах към 7, за да го чакам да се върне. "
19.08.2012

10 септември, 2012

never been a choice, anyway.

Nope, любовта никога не е еднаква. Понякога е дива, неконтролируема, разрушителна, разкъсваща те на хиляди мънички парченца, докато успее да вплете в душата ти всичките си следи от песни, думички, спомени... И после не те остави самичък в дъжда да си търсиш съставните части. Друг път е тиха и спокойна, понякога дори привидно скучна. Като тихичко горящ огън, понякога дори просто тлеещ в тихата нощ. Не виждаш пламъците, но усещаш топлинката.
Аз ли? Обичам шумно и диво. Викам, когато съм ядосана. Обсипвам с целувки, когато съм влюбена. Всичкото време на света не ми стига, за да се нарадвам на някого.
И после се появява изречението с въпросителна накрая относно мен и моето значение, присъствие, отсъствие, липса. Установявам за пореден път, че не съм избор, а опция в плановете и...
Отново, пак онова с единственото число. Дори червена нишка не намирам. Всъщност нишките менят ли цвета си или са просто две различни? После ми се намират място и роля, сценарият започва да тече и се предполага, че трябва да го следвам. А къде ми отидоха репликите?
Гони ме усещането, че нещо ще се обърка. Нещо не си е на мястото. Все едно съм объркала сцената и някой се опитва да ми подскаже репликите, ама като не са мои какво да ги правя?
Млъквам. Сънищата казват достатъчно. А и фактът, че само една единичка би могла да промени уравнението из основи е някак си плашеща.