20 ноември, 2012

I don't. Do I?


Does it take a genious to notice how completely lost I am?
Така де, има нещо очарователно в това да си уча, да си седя на топличко с кафе и цигара... Но being a full-time housewife is kinda... Boring. I need the excitement back. But I'm afraid that the only idea I have of it includes certain boundaries that I'm not allowed to cross. So I keep hoping that someone would do that for me and I will have a choice to make ... To be or not to be. 

Прекалено многото свободното време си оказва влияние. А и скоро не съм се смесвала с алкохол и не сме си писали въпроси. Помня последният път, когато го направихме и само аз и Мушето си знаем колко истини бяха казани тогава. Преди времето беше спряло и го отмервах от спомен до спомен и усмивка до усмивка. Сега времето лети, а аз съм спряла в него. Страх ме е от приближаващите последни дни на годината... И особено от първите на новата. Страх ме е перманентно.
Ще се окаже, че съм сбъркала за всичките си теории. А винаги съм права. coming back, you know. I did everything right ... And nothing happens. I'm not really me ... I'm boring ? 
Май и е време за сън, че утре ме чака учене. Но преди това смятам да проверя промяната в отговорите и да си задам сама на себе си разни там въпроси. 
Тя пак е тръгнала да се търси. Стигнала и е границите и се е спряла. По-скоро са й намерили границите. А проклетото време като ми трябва да спре, се е разбързало. Не ми дава шанса да се огледам, да си поема дъх. Защо ли ми трябва? Дишането е надценено. Аз и моето писане отдавна сме се спрели. Чакаме края на конкурса, за да решим какво ще правим. Дали ще се разделим или ще станем най-добри приятели. Надявам се второто. Книгата е символ на едно адски скъпо за мен приятелство. Пък и какво ли да си пожелая за този си рожден ден? Никакви панделки! 
Имаше там разни телефонни обаждания, Мушето измисли най-страхотната идея, но обстоятелствата ми я отнеха. (следват няколко неприлични думи)
Е... There's no point to whine about it. There are hopefully many more birthdays to come and ... I'm never ever making a damn wish anymore! They are stupid creation of some very lucky human being, who I hope to find some day, so I can tell him what kind of an idiot he is and then to kick his...
Нямаше нужда да прекалявам. Просто .. Никакви желания повече за мен! Без приказки, без панделки, без кученце с панделка, без желания на падащи или светещи звезди! Защото всичко пожелано сега ми е далеч. 
Малката мечтателка откри за себе си, че може би няма да сбъдне всичките си мечти. И не винаги е права. Но едно знаеше със сигурност - желанията й, макар за кратко, я бяха направили щастлива, затова никога нямаше да съжали за това, че си ги беше пожелала.

19 ноември, 2012

n'ever after

Ако искаш да опознаеш мен, историята трябва първо да премине през него. The breaking point, когато се изгуби и намери смисъла... Затова е песента, затова е панделката, затова е спрелият часовник. Мълча, не пиша, а когато прочитам старите си постове, всичко си е там. Всеки спомен, всяка форма на побъркване, всичките ми лудости, крайности, стоенето под дъжда ... Илюзиите, липсата на огън, търсенето на причина и смисъл, дишането като перфектен начин да останеш жив. Всяка една следа, всяка една дума... Тихичко съм ги събрала сред думите...

"часовниците и сърцата имат нещо общо. Или поне моето има общо с тях."
"Отнема няколко думи и половин час, за да се направи нещо. И цялото време на света е малко, за да не се направи, а да се стои отстрани. Без определен срок, без сигурността, че даденото време някога ще дойде."
"Като името на блога, затъмнението се е разляло в мен и ще си остане там. И докато си горя в студените му пламъци, ще търся пълнолунието, макар в действителност да ми трябва слънчева светлина в промишлени количества. Млъквам."
"Усещам времето само от спомен до спомен, усмивка до усмивка..."
"И уж съм гушнала одеялото, пък потръпвам. Не ми е студено. Няма вятър, който да ми отнема дъха. Пък трябва да ми се напомня да дишам. От време на време. Предимно когато наближи полунощ."
"за някои неща един миг не стига. Дори и цяла вечност да е, пак няма да е достатъчна."
"128ve980"


Мразя си спомените от онова време, но обожавам гениалните мисли, породени от тях. Търсене, намиране ... It's exciting! 

Имах си бедствието... Макар и тихичко, без особено думи. Казаното казано, стореното... сторено. Поправихме се... Поне се заблуждаваме, че е така. И аз и той. Моят Той! когато свикнеш да ти спира дъха, да ти се губят сънищата и да страдаш от перманентно безсъние, е някак си странно да се завърнеш към хубавото, нормалното, щастливото.