09 февруари, 2013

crushed and created once again

Грешиш за мен. Обожавам крайностите. Дават ми смисъл, правят ме по-жива от всякога. Това обяснява защо липсвам сама на себе си и защо има дупка от чернови в блога. Поставих най-силната си граница и с нея приключи всичко. 
Как може нещото, което те убива, да те прави истински жив?
Приключих с границите. Няма да спра, дори да изпиша най-страшните думи в живота си. Поне ще си върна писането и ще спра да липсвам... Ще се намеря. Глупавото е, че предимно имам какво да напиша само в скрития блог. Там мога да бъда честна със себе си. Тук - не съвсем. Мястото, където можех да бъда себе си се превърна в поредния затвор. Well, not anymore. 
Знам и точно как да го направя. Защото при други обстоятелства дните щяха да ми напомнят. Харесвах липсата на сън в онези дни около пълнолунията... И побъркването и странните сънища... Липсата на такива. Да спиш цяла нощ в пълен мрак. Ставането преди 10 сутринта. Искам си го обратно. Ще възстановя всички нишки в името на онази изгубена моя версия, която имаше смисъл. 
Харесвах се повече, когато бях онова аз, искащо да бъде сегашното. 
Трябва ми промяна и ще започна от блога, после Chaotic Charm и накрая мен самата. Още не съм закачила цветните птички в стаята, нито новите нарисувани картинки. 
I know exactly what can fix me. It fixes me every time something goes wrong. And no, I'm not proud of it. But words fail me all the time and I can't be lost forever. It's time to find myself again and it starts today.