28 юни, 2013

same old story ever told

Ирония, ирония, ирония...
Казвам аз, че не искам повече никакви съвпадения и БАМ - поредното! При това във формата на песен, докато си издирвам theme songs на WWE stars. Къде е връзката между тях и Аврил?
Anyway! You love pulling the rug underneath my feet right after I get confortable and steady, don't you? It's like olet's do this, no - I'll do that now, no again - it's going to be that other thing...
And then you are asking me the world's most stupid question - am I okay with this? As if I say I am not you won't do it anyway. You will. We've established that fact long time ago. You'd ditch me behind and go save the world just for kicks if it comes down to a choice. And then there comes the line "You will always be in my plans." Right?! The planes where you go look for yourself and I wait till you get back? I've done so. And this is strangely familiar to a past experience of mine.
Can I always follow you around just out of fear for that we have? No... Can I always depend on your choices, changing my plans whenever you feel like doing something new? That's not even close.
It sucks, you know... Being the one who is left behind whenever things don't match somebody's expectations.
You know, that's the only time when we get to pack up and go somewhere for the summer and find a job there and bla bla bla. Yeah. Except that when I wanted to do so, you didn't. And when there were traveling arrangements and your failed, I failed mine too. And now that I have no plans to go anywhere, you won't give your stupid idea for me. Then again, it's not like I didn't know this could happen. I've already put the exspiration date in a way. I'm just waiting for you to decide when you want to go somewhere where I can't follow. But... I don't want to follow this time. I want to stay. I want to be out all night and then wait for the bus to het me home. I want to sing every night at that karaoke bar of ours and have fun. I want...
And then comes my favorite question - will it be as much fun without you? Will all the fun be enough to fill your absense? So, I guess I'm following again. But hey, what's new? Things seem to be happening all over again over and over with me. We just change the date and it all begins.

exasperatedly ignoring all the irony

I mean, SERIOUSLY?!
Нека обясня... Светът е пълен с нелепи съвпадения. Напъхваш нещо в кутия и започваш да го виждаш навсякъде. Чуваш една песен и после не ти излиза от главата и всеки е решил да я слуша. Преследват ме месеци, песни и игри на зарчета. And that is too close, way too close. And what's up с коментарите на моя Бубо спрямо разни неща. На мен не трябва да ми се казват подобни. Не трябва да ги чувам и да се замислям.
Да живее кафето със сметана и захар!
Nah... пак се сетих за песента, чиито текст съм си пригодила както си ми харесва, така че да няма нищо общо с оригинала (and all that unconsciously!).
It's just a cigarette and I'm calling out your name.
Honey, doh't you know me it will never be the same.
Оригинала е The cigarette duet, не помня на кого. И няма нищо общо с моя си текст. I know, I'm crazy. Anyway, минах изпита за две точки и утре следва още един. После влака към Бургас!
All the irony... I am saying sadly and pretending I have no idea what I mean by that sentence. I do. I make it this way. It's my own fault and I shall suffer in silence. Reading makes no noice, so I am suffering in silence... Writing painfully stupid and long posts and making almost no sense, unless you know me too well which is not really possible, because I am the queen of denial. I will deny every accusation made on the basis of any written material be it mine or not. See, I can write in a complicated way with long sentences that may or may not get you lost within what I an saying. Which is nothing. I just enjoy writing. It makes me... Well, me!
Та, моля всякакви бъдещи иронични срещи каквито и да било съвпадения да ме подминават и да преминават на отсрещния тротоар, когато ме видят. I need them not! I need some more coffee and a lot of time to read and write my own damn stuff. I am becoming a thief and stealing all the time in the world just for me. I mean it, no time for you, guys! I got the powerrr! :D

27 юни, 2013

rambling much?

Харесала съм си нови песнички за слушане 24/7. Сесия е, а толкова не ми се учи. Вместо това си губя времето в чете на "City of Ashes" и паралелно с това довършване и променяне на моя тъмен ангел. Той ще ми е проекта за лятото, hopefully.
И да, чувствам се като круша, която е паднала и се е търкулнала чак до някоя градина с ябълкови дръвчета. You know, I am just saying!
Та седя си аз на лаптопа, похапвам чипс, пийвам си Somersby и след малко най-вероятно ще продължа с четенето на епичната книга, вместо да си уча думите за изпита утре. Да, имам си Киндъл вече и любовта между нас е безгранична и неописуема. А Марто после пак да ми се кара, че книгите са много по-яки. Знам, има право, но да не обижда Киндълчо, иначе ще си играе чам белот. 
Don't you worry. Зная как се отразява зарята в очите, все още. Енциклопедичността у мен си стои покрита с прах, но непокътната. Понякога дори се връщам назад. После разбирам защо помня толкова много - Повтарях си всяко случило се нещо поне хиляда пъти в ума, за да съм сигурна, че не е сън. Това ме доведе до лудост, my dear. Не той, а самата аз. I think.
Anyway, thinking randomly about stuff is kinda creepy. Споменах ли, че смятам да си променя цвета на косата. В момента нагоре си е нормално тъмна и кестенява, а надолу ми личи по-светлата коса от миналото лято. Сега искам или кестенява с червеникъв отенък, или тъмно розова xD. 
Shut me up! Тормозя си небиологичната сестричка да ми слуша обясненията за книгата и косата и какво ли още не. 
Утре не стига изпита от 9 до 13:30, а след това ще разбера дали цяло лято ще уча по ОКВ. Стискайте палци, че наистина не ми се учи това повече. А учих и накрая се оказа, че лекциите и упражненията почти нямаха нищо общо със самия изпит. 
Поне след другия изпит с Бубо хващаме нощния влак към Бургас и отиваме в Царево за подобаващо посрещане на July morning! Can't wait!
Anyway, след поредният почти безсмислен пост се спирам и отивам да си преговоря думите, а после да ги забравя с четене. Peace, out!

04 юни, 2013

the patron saint of pointless

Out of all my awesome qualities, laziness is the most dominant one. And I usually love it, but this month is going to be really hard and I need to be focused and not lazy at all. 
Та, цял ден си повтарям колко много имам да правя и накрая ... Нищичко не съм направила. Предполагам след изтощителната минала седмица, съзнанието ми още има нужда от почивка. Спокойно, и това чудо ще е само още ден-два. После и да искам... Няма кой да ме остави на мира. 
Май трябва да заспивам, защото утре сутрин ме чака контролно по фонетика, после ОКВ и за финал приятната част - писане на молба за руски език с Теди. Още едно очарователно Теди, с което е изключително приятно да се говори. Самопризнавам си - обичам Тедита!
Ако ме чуе Бубу няма от момчета да ме ревнува вече. Говоря глупости! (както винаги)
Трябва да започна да си издирвам по-старателно работа. Да си оправя CV-то и други такива интересни задачи. А за награда - Kindle! Много, ама много, ама ужасно много искам такова чудо. Ще си го гледам като писано яйце! 


Знам, постът е напълно безсмислен, но си връщам стария навик да пиша с повод и особено без, та ще трябва да започна от някъде. Защо пък да не пиша на random каквото ми дойде на ума. 
И откакто съм сама три дни установявам колко неподредено обичам да е около мен. Личният ми хаос! Който майка ми толкова усилено ненавижда. Май по това никак не приличам на нея - обожавам да ми е разхвърляно и да си виждам всички неща около мен. Успокояващо е. Хаотични мисли (добре де, разхвърляни), неподредена стая, един куп идеи, които си стоят недописани... Припомням си как исках да си открадна време за себе си, в което да не правя нищо друго, освен да си бродя из измислените светове и да преживявам чужди истории. Обикновено с липсата на сън ми идват най-страхотните идеи. 
Ако и си помнех съня снощи вероятно щеше да стане добра история. Зная, че беше нещо уникално и интригуващо, а не помня нищичко от него. Подло съзнание мое! 
Време ми е за сън, спирам се, изключвам се и така нататък. Стискайте палци и ми пожелайте да намеря нещо интересно, за което да пиша, иначе ще продължавам да затрупвам интернет пространството с безсмислени постове. И все пак за толкова години писане ми е позволено да изпиша няколко random поста за спорта. See ya!

03 юни, 2013

out of mind

Онзи ден получих писмо от себе си преди няколко месеца. Тогава все още я имаше идеята, че ще бъда далеч от всичко познато досега. И тогава бях объркана с поредната степен на лудост и странни идеи в ума си. После... Спрях с всичко, отдалечих се и резултата е, че се върнах пак към себе си. Все още от време на време ме гони усещането, че когато вселената се побърка съвсем и съдбата реши да си направи поредната лоша шега с мен, тогава всичко ще си дойде на мястото и ще си върна нещото, оставено на пътя с белите линии. Но не съм толкова сигурна, че искам изобщо да се стига до там. Просто си го знам. Проклетата червена скъсана нишка, която вятъра побутва насам-натам.
Та, отдалечавайки се намирам себе си. Приближавайки се, се изгубвам. Странно. Но винаги е било така.
"Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, далечното гнети
но за това пък близкото погубва!"
Сетих се за Слънчевото момче и поезията на Дамян Дамянов, която обичаше да споделя с мен. Не, че има толкова общо, но... Просто съм била прекалено близо някога преди. А далечното... Някак си, малко по малко... Се забравя. (Надявам се.)
Затова стоя далеч. Без да искам и понякога нарочно. 
This is enough for me. It's exactly what I wanted and I wouldn't have it any other way. Защото ако не знаеш какво е огън, няма да знаеш и да се пазиш от него. А ние знаем. И въпреки това сме щастливи, луди, влюбени... And it makes all the sense in the world.