30 август, 2013

the world belongs to me, baby!

I'm back with some more inspiration.
Направих си проучването съвсем несъзнателно, стоя си на леглото с всички изписани материали и колекционирам бъдещи идеи, които да превърна в реалност. Дори смятам да започна да си записвам и тези идеи, за да не забравя. Хората на изкуството не са особено подредени и често мислите им са абсолютен хаос. And I consider myself one, so there it goes. 
Процеса с визуализирането на онова, което искам вече премина, ред е на плановете и действията към реализация. The secret is an ispiration too, and Millita knows perfectly what I mean. Виждаш ли, че имам подобрения! ^_^
Намерихме дефиниция на света - малко старичка, забравена и поизмачкана, но лесно пък носеща цялата автентичност на онова мое любимо пишещо аз, което обича за коледни подаръци да пише книги. 
The bigger the challenge, the bigger the happiness when you finish it, I guess. 

epic!

Damn, it feels good да чакаш филм по книга толкова време и накрая да намериш в него всичките си любими реплики и моменти. Welcome to the City of Bones!
Искам пък! Искам искам искам!
Искам някой ден да пише моето име в сценария на филм правен по книга. Искам думите на белия лист хартия да започнат да имат смисъл за други, освен мен. Искам Джейми и Тери да оживеят, както и Алиенора, Ейдън и Кристофър. Дори Марая и Денис...
Малката мечтателка пак се е върнала в измисления си свят и чака реалността да я плесне през лицето, както се случва доста често в последно време, особено щом става дума за писане.
Нямам думите да опиша колко ми е щастливо и хубаво. Вдъхновение all around!

29 август, 2013

pieces of myself

Morning, sunshines!
Едва онзи ден се прибрах от морето, а вече ми е тъжно, че лятото си отива с всеки следващ слънчев лъч. Дори времето стана едно такова уж приятно прохладно, а всъщност мрачно и студено.
С моя Бубо от известно време насам гледаме отначало стари гледани и не съвсем сериали. Преминахме успешно през How I met Your Mother и вече сме на третия сезон на Supernatural. Damn, it feels good to have that kind of a tradition. Kinda like your Monday pizza and a movie, but too bad there are no good movies every week to watch.
Вдъхновението ми най-сетне се превръща постепенно в задвижваща сила и идеите и желанието да правя разни неща се засилва Започвам както винаги с чистене, пране и други романтични неща. Не е толкова лошо, колкото звучи. Поне ще си имам помощник. Имам цели три спечелени от стрелбище на панаира в Обзор плюшени сладурчета. И познайте кой беше с най-бързата количка и блъскаше хората. Yep, I admit it was me! ^^
Студентски град е започнал да се връща към живот и скоро старите и нови попълнения ще се завърнат, което си има нотка на очарование, ходене на кафе и безспирни разговори of its own. I'm excited!
А Бубото си приготвя кафенце без да знае, че ще му го открадна всеки момент. Well, I had my dark moments... But somehow I refuse to be broken by things that I have no control over and are... Natural? It's just that I now realise how valuable are the moments that you spend with your family, because as we grow up, our parents grow old and... It sucks, but it's life I guess. So I do worry, but I also try to talk to them and see them whenever possible. No, my eyes are not full of tears, not at all. I absolutely do not want to craw under the table and hide just like I used to do when I was a child. I... Okay, I want to be a child forever if it means they get to be with me forever but that's not really how it works, is it...
Anyway... Пф, колкото и да сме се карали и да сме имали своите моменти на неразбирателство, благодарение на тези хора съм това, което съм и съм им благодарна от все сърце за всичките грижи и усилия. Надявам се да се гордеят с мен, колкото и да греша доста често и да знаят колко много ги обичам и ценя.
Damn, започнах адски оптимистично и достигнах до лирични отклонения. То било хубаво да си излееш душата в своето лично кътче на спокойствие в интернет пространството. Coming up later with more of all the things I wanted to say for a long time and the rest that I will say anyway, because they somehow had found a way to pour over the keyboard and on the white paper.
И да... Прекарах толкова време в опити да избягам, а сега всичко ми липсва страшно много. И стаята ми вече не е затвор за мен, а за многото спомени, било то хубави или не чак толкова. Time has a way of changing not the way things are, but the way we see them, I guess. Or I'm just growing up. Nah, who am I kidding, I will always be like 5 or 6 years old, especially when I'm with my little sister and we eat cupcakes, talking in a silly way, reading ridiculous poetry and having the time of our lives.

28 август, 2013

the summer within

31.07.
My cute and awesome self я очаква събиране на багаж утре и пътуване към морето в петък сутринта. Finally some excitement, despite the annoying details. След около месец разсъждения и обмисляне най-сетне с Мушето минахме през магазина, аз си харесах боя за коса, тя предложи друга, която аз харесах повече от първата и утре най-вероятно ще бъде денят на истината. Снимките ми си стоят във фотоапарата, а пазят хубави спомени, които трябва да бъдат споделени. Може би утре.

28.08.
Все още на съм разопаковала багажа от поредното и най-вероятно последно за годината море. Имам един куп снимки за преглеждане и събрано достатъчно вдъхновение, за да не мога да реша кое от всичко да свърша първо. Дали да пиша, дали да подреждам, дали да чета и уча... Косата ми имаше тъмен цвят и лилав отенък, докато морската вода не го отми, но пълно щастие няма. Не може да прекарам почти месец на море и да искам после хубав цвят. Поне вече знам как се прави и очаквам вдъхновение и смелост за нови експерименти. 
Да се върнем на писането... Вече съм убедена, че ще си имам псевдоним за издаване на книги. Историята и без това няма да завърша... Онази първата, която вмъкна в ума ми идеята, че може и да напиша нещо наистина смислено и струващо си усилията някой ден. Историята, която създаде останалите след себе си. Струва ми се доста символичен псевдоним, но нека не издавам, за да не ми се провалят съвсем плановете. Иначе засега Тъмният ангел претърпява значителни промени и остава само да довърша негативните герои. Всъщност и на мен не ми е ясно все още кой ще бъде добър и кой лош, но това му обичам на писането... Появява се идеята в съзнанието ти, оставяш я там, обмисляш си я и после тя сама започва да се съживява и да си се подрежда точно както трябва. Жалко, че все още не мога да усложня достатъчно сюжета, както би ми се искало, но предполагам имам всичкото време на света. Имам още доста за разказване, но нека имам повече поводи да пиша и публикувам постове, че съм се затъжила за винаги верния си блог. ^^